Ботаника - Морфология на лист
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете курса Ботаника II (Систематика на растенията)
Общо отговори: 178
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.

Морфология на лист

Физиологично най-активният орган. Обикновено едногодишен, надземен, с ограничен растеж

Основни функции

  • Фотосинтеза
  • Транспирация

Произход на листа

  • Филогенетично по-млад орган от стъблото, възникнал чрез сплескване и срастване от стъблото
  • Онотогенетично: връхна меристема на стъблото с участие на туниката и корпуса

Части на листа

  • Листна петура (lamina)
    • Основна асимилираща част
    • Обикновено плоска форма (по-голяма повърхност, малък обем)
    • Листно влагалище - разрастване на основата на листа (житни, сенникоцветни)
    • Листна дръжка (petiolus)
      • Опорно-проводяща функция; механична функция - отслабва неблагоприятни климатични въздействия
      • Приседнали листа - без дръжка
      • Стъблообхващащи - обхващат стъблото с основата на листната петура
      • Листно влагалище - резултат от разрастване
    • Прилистници
      • Чифтни странични израстъци в основата на листната дръжка
      • Отличават се от листната петура по големина и анатомично устройство; понякога люспести и опадливи (Betula pendula /бреза/, Quercus /дъб/ ...)
      • При памук малки, люсповидни; при грах и жълто секирче - по-добре развити от петурите; целокрайни или назъбени, понякога видоизменени (мустачета; бодли и др.)
    • Листно влагалище - при някои видове
    • Охреи: срастване на листно влагалище с прилистниците (Polygonaceae)

Листоразположение

начин по който листата се разполагат по възлите на клонката
  • Розетъчно - Taraxacum /глухарче/, Primula /иглика/, Bellis /паричка/ и др.
  • Спираловидно - Pyrus /круша/, Prunus /слива/, Persica vulgaris /праскова/ ...
  • Срещуположно - Mentha /мента/, Ocimum /босилек/, Lavandula /лавандула/ и др.
  • Прешленовидно - Juniperus /хвойна/, Elodea canadensis /водна чума/, Lilium martagon /петров кръст/ ... (лъжепрешленовидно при сем. Rubiaceae)

Разнообразие в морфологията на листа

  • Текстура и консистенция
    • Тревиста
    • Кожеста
    • Суха
  • Прости и сложни листа
    • прости: с една петура
    • сложни: с няколко петурки към една дръжка
  • Прикрепване към стъблото
    • Листна дръжка:
      • прикрепва петурата към стъблото и я ориентира
      • механична функция-отслабва ударите на дъжд, град и вятър върху листната петура
      • при някои растения превърната в листно влагалище
    • Листа без листна дръжка: приседнали или стъблообхващащи
    • Листно влагалище: силно изразено при Poaceae /житни/ и Apiaceae /сенникоцветни/
      • Част от листната петура, обхващаща стъблото
      • Езиче: ципест израстък на мястото където листната петура се отделя от влагалището.
      • Ушички: малки сърповидни израстъци от двете страни на петурата (понякога липсват)
      • Белезите при житни са диагностични в ранни фази преди изкласяване/изметляване
  • Прилистници
    • В основата на листната дръжка, най-често два.
    • Отличават се от листната петура по големина и анатомично устройство.
    • при памука са малки, люсповидни; при Pisum /грах/ и Lathyrus aphaca /жълто секирче/ - по-добре развити от петурите; целокрайни или назъбени, понякога видоизменени (мустачета; бодли и др.)
  • Охреи
    срастване на листно влагалище с прилистниците (Polygonaceae)
  • Форма на листната петура
    • при иглолистни: игловидни и люсповидни
    • при покритосеменни: голямо разнообразие
    • Наделяне на листната петура
      • Генетично детерминиран белег, често с модификационен характер под влияние на околната среда
      • Дланести и перести
      • Степени на наделяне: наделен, разделен, разсечен (врязан, нарязан, наделен)
      • примери: дланесто наделен, пересто разсечен ...
    • Ръб на листната петура
      • Целокраен
      • Фестониран
      • Остро фестониран
      • Назъбен
      • Остроназъбен
      • Двойноназъбен
      • Напилен
      • Двойнонапилен
  • Жилкуване
    • Едножилкови листа: с една неразклонена жилка
    • Повече от една жилка или с разклонена жилка
      • пересто: главната жилка преминава през средата на листната петура - на различна височина се образуват страничните жилки.
      • длановидно: главната жилка се разклонява още в основата на петурата, образува няколко двойки длановидно разположени странични жилки от втори разред, които се наричат основни
      • дихотомно: при някои папрати
      • ветриловидно: голосеменното растение гинкго (Ginkgo biloba[w])
      • успоредно и ветриловидно: в листната петура навлизат повече от една еднакво развити жилки успоредно: при сем. Poaceae /житни/, Cyperaceae /острицови/, Juncaceae /дзукови/, Iridaceae /перуникови/ дъговидно: при Plantago /живовлек/, Convallaria majalis /момина сълза/, Veratrum /чемерика/
    • крайно и успоредно
  • Обагряне на листа под влияние на гени и комбинацията от пигменти
  • Сложни листа
    • Съставени от няколко листни петурки
    • В зависимост от разположението на петурките:
      • Сложни двойни: Zygophyllum[w]
      • Сложни тройни: Trifolium, Oxalis
      • Длановидно сложни: отделните петурки са прикрепени на върха на една обща дръжка
      • Перести сложни листа - петурки са разположени по цялата дължина на листната дръжка.
    • В зависимост от броя петурки:

Анизофилия. Хетерофилия

  • Хетерофилия: разнолистие при вегетативни листа в границите на вида
    • водни видове - водно лютиче (Ranunculus aquaticus[w]); стрелолист (Sagittaria sagittifolia[w]);
    • сухоземни видове - черница (Morus alba[w]); бръшлян (Hedera helix [w])
  • Анизофилия - различни по форма, големина и ориентация листа в един и същи възел: бронец (Selaginella helvetica [w])

Размери на листа. Листни серии

  • Едролистни: при висока влажност (тропичните гори); водни, плаващи листа (Victoria regia /амазонска виктория/), хигрофитни видове (Petasites /чобанка/ ...)
  • Дребнолистни: ксерофитни, пустинни видове
  • Листни серии: формации листа при тревисти видове - долни (катафилни); средни (вегетативни); горни (гипсофилни)

Трайност на листата

  • Стареене на листа:
    • Генетично обусловено, зависи от климатични фактори (напр. 2-5 г. трайност на листа при Citrus limon /лимон/, C. sinensis портокал и др.; 2-15 г. - иглолистни, Quercus ilex[w] /джелолистен дъб/; 100 г. - Welwitschia mirabilis[w], Arecaceae /палми/ ...
    • Физиологични процеси: снижаване на хлорофила, деградация на клетъчни органели
    • При тревисти видове: стареене по време на образуване (първи най-долните листа)
    • При дървесни видове: едновременно стареене
    • Листопад
  • висока метаболитна активност - бързо стареене
  • отделителен слой в основата на листа
  • заздравителна тъкан от перидермата

    Въпрос:
  1. Направете колекция от листа. Групирайте ги по морфологични белези.
[] [] []
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011. Анатомия и морфология на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия обновенa на 7.01.2014 от К. Стоянов (cc) цитирането е задължително

(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg