Ботаника - Отдел Pinophyta (Gymnospermae) /Голосеменни/
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете курса Ботаника I (Анатомия и морфология на растенията)
Общо отговори: 204
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.

Отдел Pinophyta (Gymnospermae) /Голосеменни/

Отделът тук се разглежда в широкия класически смисъл. В съвременните класификационни схеми, посочените класове са издигнати до ранг на самостоятелни отдели.

Обща характеристика

  • Развиват семепъпки/семена открито върху люспите на женските шишарки
  • Предимно дървета и храсти, рядко лиани. Често със смоли
  • Коренова система: осева, с развити разклонения
  • Стъбло: моноподиално разклонено, рядко неразклонено или силно разклонено с размери от 30 см (Ephedra) до над 100 м
  • Листа: игловидни, люсповидни, перести, ветриловидни, заловени спираловидно, поединично или по две или няколко в снопчета
  • Размери от няколко mm до 4 m.
  • Ксероморфни признаци: дебела кутикула, покриваща епидермални клетки с дебели стени, потопени устица и нагънати стени на асимилационната паренхима
  • Обикновено вечнозелени растения, листата функционират по няколко години

Екология

  • 8 семейства, 68 рода и около 630 вида
  • Oтносително малък брой видове с огромно екологично значение
  • Доминиращи растения, формират големи площи в северното полукълбо и райони с хладен климат
  • Икономически най-важните възобновяеми ресурси

Продължителност на живота

най-старите описани живи същества: 5000 години (Pinus longaeva[w], 3000 години (Sequoiadendron giganteum[w]), 2500 год. (Lagarostrobos franklinii[w]); Повечето живеят около 1000 години.

Жизнен цикъл

  • Мъжка шишарка: съсответства по устройство на стробил и на единичен цвят.
  • Женска шишарка: съответства по устройство на група от стробили и съцветие.
  • Мегаспорите се образуват в семепъпки върху люспите на женските шишарки и развиват женския гаметофит без да напускат семепъпката
  • Микроспорите се образуват в мъжки шишарки, образувани от микроспорофили, от външната страна на които има микроспорангии
  • Развитието на мъжкия гаметофит (полен) започва в микроспорангия и продължава по-късно в мегаспорангия (семепъпката).
  • Женският гаметофит се формира от мегаспората и представлява женски протал (ендосперм) и 2, 8 или 200 архегония.
  • Семе: сбор от гаметофит и спорофит. Първичен ендосперм: с произход от женския протал (n). Зародиш (2n). Семенна обвивка и част от нуцелуса – с произход от майчиния спорофит - (2n).
  • Зародиш с 2, 5 до 17 семедела. Развива се за сметка на първичния ендосперм.
  • Семето узрява на втората година след опрашването.
  • Около 1/2 от голосеменните имат сочни тъкани обграждащи семената (месест присеменник, няма връзка с плод) - семената се разсейват от животни
[видео]

Клас Cycadopsida /Сагови голосеменни/

Дървета с палмовиден хабитус и шишарки дълги до 80 cm, разположени на върха. Полов процес оогамия. Семена с месеста ярка обвивка. Тропични.[w]

Клас Ginkgopsida /Гинкгови/

Ginkgo biloba[w]: Единствен съвременен вид от класа. Реликт от юра. Световно застрашен вид. Двудомен. Женските растения с голи семепъпки на дръжки [i]. Мъжките растения образуват стробили [w].

Клас Pinopsida /Иглолистни/

    • Предимно еднодомни дървета и храсти,
    • Събла моноподиално разклонени. Листа прости, игловидни, люсповидни, спирални, срещуположни, в снопчета
  • подклас Cordaitidae: само фосили [w]
  • подклас Pinidae: с разредите Araucariales, Pinales, Cupressales, Taxales и Podocarpales

Разред Araucariales /Араукариеви/

  • Oбединени в едно семейство (Araucariaceae)
  • Разпространение: южно полукълбо
  • Вечнозелени, двудомни дървета
  • Семена едри, ореховидни
  • Представители:

Разред Pinales /Борови/

Монотипен разред [w]

Семейство Pinaceae /Борови/

Най-голямото семейство голосеменни, около 250 вида, дървета и храсти
    • Формират горите в Евразия и Северна Америка
    • Листа игловидни, поединично или в снопче, последователни
  • род Pinus /Бор/[w]: листата на групи върху силно скъсени клонки с изглед на снопчета (брахибласти)
    • видове с по два листа в брахибласт:
    • видове с по 4-5 листа в брахибласт: P. peuce /Бяла мура/[w] - балкански ендемит, P. strobus /Веймутов бор/[w] - интродуциран
  • род Abies /Ела/[w]: листата плоски, последователни; шишарките изправени и се разпадат люспа по люспа: A. alba /Бяла ела/ [w]
  • род Picea /Смърч/[w]: листата 4-ръбести, разположени последователно, шишарките увиснали и падат цели: P. abies /Обикновен смърч/[w], P. pungens /Бодлив смърч/[w]
  • Pseudotsuga menziesii /Дугласка ела/[w]: листата разположени последователно; шишарките с разраснали покривни люспи, падат цели; интродуциран американски вид
  • Larix decidua /Европейска лиственица/[w]: Листопаден вид, с дълги и къси клонки, с дребни увиснали шишарки; интродуциран.
  • Cedrus libani /Ливански кедър/[w]: Листа с правоъгълно сечение, разположени в къси клонки, бъчвовидни изправени шишарки; интродуциран.

Разред Cupressales

Листа игловидни или люсповидни, разположени срещуположно или прешленесто. Без смолести канали

Семейство Cupressaceae /Кипарисови/

Без смолести канали, със смолести идиобласти. При много представители шишарката образува месеста галбула от сраснали семенни и покривни люспи.
  • род Juniperus /Хвойна/[w]: Двудомни, единственият род от семейството, естествено разпространен в България
    • с игловидни листа:
    • с люсповидни листа:
      • J. excelsa /Дървовидна хвойна; Смрика/[w],
      • J. sabina /Казашка хвойна/[w]
  • интродуцирани видове, използвани за озеленяване:

Семейство Taxodiaceae /Блатнокипарисови/

Сходни по хабитус с Pinaceae, но без смолести канали. Високи дървесни, реликтни видове, в Ц. Америка, И. Азия и Тазмания. Листа игловидни или люсповидни. Полен без въздушни празнини.
  • Sequojadendron giganteum /Мамутово дърво; Гигантска секвоя/[w]: достига възраст 4000 г., шишарки с диаметър 5-8 cm; интродуциран.
    [вижте най-високото дърво в света]
  • Taxodium distichum /Блатен кипарис/[w]: листопадно дърво с два типа листа; интродуциран
  • Sequoia sempervirens /Вечнозелена секвоя/ [w]

Семейство Metasequoiaceae

Често причислявано към Taxodiaceae, с единствен вид Metasequoia glyptostroboides[w]

Разред Taxales

2 семейства; в България - само сем. Taxaceae /Тисови/[w], представено у нас само от един вид:
  • Taxus baccata /Обиновен тис; Отровачка/[w] - двудомен вид, семепъпките единични, с месести арилуси, защитен.

разред Podocarpales

[w]

Клас Gnetopsida /Гнетовидни/

  • Близки до Саговите по жизнен цикъл, показват еволюционна връзка с покритосеменните
  • Включва 3 рода
  • Двусемеделен зародиш. Отсъствие на смоли
  • Стробил: дихазиално разклонен (аналог на съцветие)
  • Семепъпки с покривни люспи и 2 интегумента

Разред Welwitschiales

с един съвременен вид:
  • Welwitschia mirabilis /Удивителна велвичия/[w] - Реликтен, в пустините на Ангола и Намибия. Двудомен, анемофилен вид. Стъбло: силно скъсено. Листа изключително дълги (2-6 m), лентовидни, груби, вечнозелени, с много устица (абсорбират влага от мъглите)

Разред Ephedrales

Дребни двудомни храстчета, с два вида в България:
  • Ephedra distachya /Обикновена ефедра/[w]: Широко разпространен вид в райони със сух климат. Силно разклонени стъбло, фотосинтезиращи разклонения. Листа: редуцирани. Семена: сочни. Лечебни качества: алкалоид ефедрин - при астма, простуда, като допинг и др.
  • E. campylopoda /Катерлива ефедра/ - край Петрич.

Разред Gnetales

представен от един съвременен род.
  • род Gnetum[w]: Мъжкият и женският гаметофит силно редуцирани в сравнение с останалите голосеменни. Двудомни, тропични, вечнозелени дървета, храсти и лиани, около 30 вида. Силно скъсени стробили, групирани в състробилия - наподобяват съцветия. Не се образуват архегонии. Семената с трислойна, ярка месеста обвивка. Някои видове се консумират (млади листа, семена с маслен перисперм); лечебни
Въпроси:
  1. Кои са особеностите в жизнения цикъл на голосеменните? До кой от разгледаните отдели са най-близки?
  2. Кои са основните разлики между класовете голосеменни?
  3. Как можем да използваме понятието "стробил" за устройството на мъжките и женските шишарки?
[] [] []
(cc) цитирането е задължително
Стоянов К. & Райчева Цв. 2011-2014. Систематика на растенията. Курс за самостоятелна подготовка на студентите от ОКС бакалавър.
онлайн версия, обновена и допълнена на 20.02.2014 от Кирил Стоянов
www.botanica.ovo.bg

(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg