ПЗ "Младежки хълм" - реферати - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете курса Ботаника I (Анатомия и морфология на растенията)
Общо отговори: 206
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » реферати


ПЗ "Младежки хълм"
Растителността на
Природна забележителност „Младежки хълм” 

Георги Станчев
Аграрен университет - Пловдив, специалност АСПЗ

Територията на гр. Пловдив е разположена в Горнотракийската низина по двата бряга на р. Марица. Градът от всичките му страни е обграден от склонове и възвишения. Намира се на 160 м.н.в и попада в обхвата на Тракийско-Странджанската природо-географска област, Горнотракийската подобласт.
В гр. Пловдив се издигат шест възвишения (Пловдивските тепета). Те са уникални геоморфоложки образувания, които са символа на града. Въпреки че гр. Пловдив обхваща главно урбанизирана градска среда, има терени с благоприятно географско средиземноморско влияние, както и влиянието на долината на р.Марица. Тези фактори определят наличието на уникални природни терени с богато биологично разнообразие.
Растителното разнообразие на Пловдив е представено от 1430 вида висши растения, разпределени в 161 семейства и 655 рода. 71% от тях са представители на естествената флора. Фитогеографският произход на естествената флора на Пловдив е: Средиземноморски (43%), Евроазиатски (28%), Бореален и Европейски (до 16%), Понтийско-азиатски (6%). Тревистите растения са 3/4 от естествената флора (с преобладаване на многогодишни). Фанерофитите са представени предимно от храсти. 57 вида от флората на Пловдив са с природозащитен статус (Чешмеджиев & Василев, 2009).
На територията на гр. Пловдив има четири защитени територии, обявени според Закона за защитените територии [l].
  • Природна забележителност „Младежки Хълм”
  • Природна забележителност „Данов хълм”
  • Природна забележителност „Хълм на Освободителите”
  • Природна забележителност „Нощувка на малък корморан”
Пловдивските хълмове са единствените в страната защитени територии вписани изцяло в силно урбанизираната градска среда (Селенски & др. 2002).

ВИСШИ РАСТЕНИЯ

В днешно време флората на Младежки хълм е представена от 253 вида висши растения. Ако се съди по сведенията от по-стари автори, този брой е бил значително по-голям, но в резултат на косвеното и пряко антропогенно влияния част от видовете са унищожени. Това засяга някои редки представители на флората, като Astragalus physocalyx, Merendera rhodopaea, Hypericum setiferum и др. а също и някои по-обикновени за страната растения, като: Stachys germanica, Goniolimon collinum, Salvia aethiops, Colchicum biebersteinii, Lychnis coronaria и др.
От тези 253 вида 27 принадлежат към дърветата и храстите и 236 – към тревистите. В таксонометрично отношение те се числят към 125 рода и 50 семейства. Най-силно са застъпени семействата Poaceae (30), Asteraceae (28), Caryophyllaceae (17), Fabaceae (26), Brassicaceae (13) и др.
Близо 50% от състава на флората включва най-обикновени-рудерални и плевелни растения. С това се обяснява и твърде големия брой представители на Brassicaceae, Caryophyllaceae и др., съдържащи в състава си голям брой плевелни и рудерални видове. По същата причина са слабо застъпени други големи семейства от нашата флора Liliaceae (9 вида) и Orchidaceae (нито един).
Въпреки това, на хълма има все още някои редки и интересни растения – ендемични, защитени и включени в Червената книга, като техният брой е по-голям от този по другите хълмове. Това е следствие от сравнително късното урбанизиране на хълма, неговата отдалеченост, стръмни и трудно достъпни склонове.

Тези растения се разпределят, както следва:

  • Защитени видове - 5 вида:
    •  Galantus nivalis /Снежно кокиче/ 
    •  Astragalus physocalyx /Подуточашково клинавче/ - унищожено, повторно изкуствено засадено 
    •  Alkanna primuliflora (Игликова айважива) 
    •  Buglossoigdes gladulosa /Жлезиста белоочица/ 
    •  Paeonia peregrina /Красив божур/ 
  • Видове, включени е червената книга - 11 вида, между които:
    •  Merendera rhodopaea /Родопска мерендера/ 
    •  Cercis siliquastrum /Див рожков/ 
    •  Erodium hofftianum /Хофтианово часовниче/ 
  • Ендемити
    • Локални ендемити - 3 вида:
      • Hypericum setiferum /Четинест кантарион/ – унищожено 
      • Aegilops cilindricum var. rumelicum /Румелийски егилопс/ 
      • Hyacintella leucophaea var. rumelica /Румелийски див зюмбюл/ 
    • Български ендемити - 4 вида , между които: 
      • Merendera rhodopaea /Родопска мерендера/ – унищожено 
      • Dianthus pinipholius var. rumelicum /Румелийски иглолистен карамфил/ 
    • Балкански ендемити - 10 вида , между които: 
      • Silene frivaldskiana /Фривалдскиево плюскавиче/ 
      • Hypericum rumelicum /Румелийски кантарион/ 
      • Alcea heldreichii /Хелдрайхиева ружа/ 
      • Genista rumelica /Румелийска жълтуга/ 
      • Centaurea affinis /Сходна метличина/ 
  • Редки за страната видове (извън горните категории) -15 вида , между които:
    • Stipa capillata /Влакнесто коило/ 
    • Celtis australis /Южна копривка/ 
    • Ficus carica /Смокиня/, субспонтанно 
    • Silene lerchenfeldiana subsp. macedonica /Македонско лерхенфелианово плюскавиче/ 
    • Dianthus pallens /Бледен карамфил/ 
    • Zizyphus jujuba /Хинап, джинджив, субспонтанно/ 
    • Frangula alnus subsp. saxatilis /скален елшовиден зърнастец/ 
    • Jasminum fruticans /храстовиден хрищел, смин, жасмин/ 
    • Cnicus benedictus /Бенедиктинска пресечка/ 
  • Нови за науката таксони, открити за първи път на Младежкия хълм - 11 вида, между които:
    • Hyacintella leucophaea var. rumelica /Румелийски див зюмюл/ 
    • Silene subconica /Младежко плюскавиче/ 
    • Alyssum muralis subsp. pichleri /Пихлеров стенен игловръх/ 
    • Centuarea affinis /Сходна метличина/
  • Лечебни растения - 27 вида, между които:
Никой от тях не се среща в количества, които биха имали стопански интерес. 

ОПИСАНИЕ НА РАСТИТЕЛНОСТТА
Първична растителност по по-полегатите северен и западен склон, както и в първата – ниска зона на Младежки хълм, е била изградена главно от Quercus peduculiflora /летен дъб/ и Ulmus minor /полски бряст/ с единични участия на някои други – характерни за този вид гори и храсти като Acer campestre /полски клен/, Tilia tomentosa /липа/, Crataegus monogyna /глог/, Ligustrum vulgare /маслинка/ и др., за което също така свидетелства производната растителност в района и околностите на Пловдив (Бондев, 1992). Тази коренна растителност отдавна е унищожена и заменена по същите места с изкуствени насаждения от Robinia pseudiacacia /бял салкъм/, Koeulreulteria paniculata /китайски мехурник/, Syringa vulgaris /люляк/, Cercis siliquastrum /див рожков/,Spiraea sp.div. /майски сняг/ и Pinus nigra /черен бор/. На места, най-вече в ямите по някогашните кариери, масово се е самонастанил като субспонтанен елемент Alianthus altissima /айлант/. Залесявания с тях (главно с Robinia) са направени главно в ниските склонове на хълма, които са с повече почва. На тези места по-късно са внесени и други декоративни видове, включително и иглолистни, каквито на хълма преди това не е имало.
От ботаническа и природозащитна гледна точка най-голям интерес представляват средните и високи скалисти, стръмни и сипейни части на южния, отчасти на източния е югозападния склон на високата зона. Те са заети от разредени храстообразни съобщества, в които преобладава Pistacia terebithus /кукуч/, Celtis australis /южна копривка/, Jasminum friticans /храстовиден смил; хрищел/. Единични участия в тези съобщества вземат Fraxinus ornus /мъждрян/, Ulmus minor /полския бряст/, подивяли индивиди от Robinia pseudiacacia, Quercus penduculiflora, из скалните пукнатини – Frangula alnus subsp. saxatilis /елшовиден скален зърнастец/. Вероятно близка до тази е била някогашната растителност по тези части на хълма.
По-надолу, по сипейно каменливите части на южните склонове са се образували неголеми петна от ендемичната на Балканския полуостров Genista rumelica /румелийска жълтуга/, а на по-заравнените места с повече почва - и Zizyphus jujuba /хинап; джинжив/, който на няколко места образува твърде големи (за мащабите на хълма) плътни участъци. В съседство с тях растат субспонтанно Cercis siliquastrum и Ulmus minor, с голяма жизненост и силна размножителна способност.
Най-голямо значение за хълма имат стационарните видове. Те са най-постоянният и най-характерен елемент от местната флора, най-слабо засегнат от дейността на човека и процесите на вторичната подмяна.
Съществува втора група растения, които се характеризират с голяма екологична пластичност и възможности за бързо разпространение и завладяване на нови местообитания. Тази растителност има голяма подвижност и формира вторичния елемент във флората
Третата група растителност е свързана със съзнателно внасяне, като културни растения.
На хълма само 12 вида имат стационарен характер, а останалите – подвижен, или са от вторичен произход. Може да се твърди, че стационарните растения са остатъци от коренна-та растителност на Младежки хълм. Такива са: Asparagus verticillatus /прешленеста аспержа/, Cuscuta sp.div. /кукувича прежда/, Dianthus pallens /бледен карамфил/, Scilla autumnalis /есенен синчец/, Ficaria verna /пролетно жълтурче/, Viola odorata /миризлива теменуга/, Arum elongatum
 /удължен змиярник/ и др.
Останалите видове могат да бъдат отнесени към рудералната растителност: Bromus sterilis /стерилна овсига/, Cynodon dactylon /троскот/, Eragrostis minor /дребна власица/, Portulaca oleracea /тученица/ и др. Преобладаването на подвижните и вторичните растения – над стационарните (37:12), показва голямото антропогенно влияние на което е била подложена растителността. Това води до изчезване на стационарните растения и до настаняване на рудералните, което от своя страна води до деградация на растителните съобщества на хълма.
Антропогенния фактор е определящ за формирането на сегашната флора и растителност, както на Младежкия хълм, така и на останалите пловдивските хълмове.
През всичкото това време хълмът е пряко или косвено подложен на човешко въздействие, което е имало като резултат почти пълното унищожаване на първичната му растителност и изчезването на много видове от флората му, свързано с масово навлизане на антропофитни елементи (плевели и бурени).
Особено пагубни за флората и растителността са били последните две-три столетия, когато хълмовете са били почти напълно обезлесени. По-късно – от края на ХІХ век, до днешни дни хълмът е бил изкуствено залесяван с декоративни дървета и храсти – чужди на първичната флора и растителност.

Списък на видовете по семейства:

Литература:
  1. Бондев И. 1991. Растителността в България - карта 1:600000 с обяснителен текст. Унив. Изд. "Св. Климент Охридски", София.
  2. Чешмеджиев И. & Василев Р. 2009. Флората на Пловдив. Българска фондация Биоразнообразие, София.
  3. Селенски Г., Сенгалевич Г., Станев С., Трендафилов К., Ковачева М., Анева Н. & Балкарова Д. 2002. План за управление на ПЗ „Младежки хълм”. Фондация „Общополезни проекти” & Община Пловдив, Отдел „Екология и Околна среда”


Станчев Г. 2013. Растителността на Природна забележителност "Младежки хълм", в: Стоянов К. (ред.) Реферати по фитоценология, botanica.ovo.bg
(cc) цитирането е задължително

Категория: реферати | Добавено от: vampa (01.04.2013) | Автор: Георги Станчев W
Преглеждания: 1279 | Тагове: реферати2013 | Рейтинг: 5.0/2
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg