Растителността в Централен Балкан - реферати - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете сайта botanica.ovo.bg
Общо отговори: 356
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » реферати


Растителността в Централен Балкан
Растителността в Национален парк "Централен Балкан"
Теодора Янева
Аграрен университет - Пловдив, Специалност АСПЗ

Национален парк Централен Балкан се намира в централна България, в Стара планина.
В територията на парка влизат 9 резервата - Царичина, Боатин, Джендема (познат още като Южен Джендем), Северен Джендем, Козя стена, Стенето, Пеещи скали, Стара река и Соколна. В тях са разпространени уникални екосистеми и характерни растителни и животински видове, които трябва да бъдат опазени.
Флората в парка е изключително богата. Горите заемат около половината от територията на Национален парк Централен Балкан. В парка могат да се видят величествените масиви на вековни гори. Средната им възраст е 135 г. В най-високите части на пояса се среща Abies alba. Иглолистните дървета не образуват непрекъснат растителен пояс, а формират отделни дървесни групи. Представени са предимно от обикновен смърч. Между върховете Юмрука и Картала се намира единственото естествено находище на Pinus peuce в планината.
В парка са широко разпространени билки са Hypericum perforatum, Thymus sp.div., Euphrasia sp.div., Vaccinium vitis-idaea и Primula veris. 22 вида растения с лечебни свойства са включени в Червената книга на България.
Мъховете в парка са представени от 238 вида, 28 от които защитени или редки. Местни ендемити са Grimmia unicolor, Isopterygium elegans и Brachydontium.
Стара планина е обособена като самостоятелен флористичен район, а централната и част се разглежда като подрайон. Именно в този подрайон  се наблюдава най голямо видово разнообразие - 2076 вида и подвида растения, е сравнение с другите флористични райони на страната ни. Разпределението на видовете във висшите таксономични групи показва много слаба застъпеност на Equisetophyta (0.3%), Polypodiophyta (0.9%),както и представители на Pinophyta (0.8%). Хабитатите на високопланинските пасища не предоставят най благоприятните възможности за развитие на папратовидните. Magnoliophyta е представено от 664 вида,от които 133 вида се отнасят към Liliopsida и 530 към Magnoliopsida. С особено голямо разнообразие са представени семействата  Asteraceae, Poaceae, Rosaceae, Caryophyllaceae и Scrophulariaceae, които се характеризират с голямо видово богатство за цялата българска флора. Спектърът на родовете, които формират облика на флората на безлесната зона на Централна Стара планина показва, че е значителна ролята на Carex, Alchemilla, Campanula и Festuca. Представените родове съдържат твърде много видове характерни за открити пространства и липсата на горската растителност е благоприятна за тяхното развитие. Стара планина е един от формообразувателните центрове на  род Alchemilla. В Червената книга на България (1984) са включени 105 вида, а в Атласа на ендемичните растения (Велчев и др. 1992) - 31 вида от този регион.
В списъка за застрашените растения са отнесени 36 вида,които имат разпространение  в тази част на Балкана. От  растенията включени в Червената книга на България  във високопланинската безлесна зона на пасищата са установени 53 вида,от които 43 са с категорията рядък,а 10 с категорията уязвими.Особено внимание заслужават видовете Anthemis sancti-johanis, Centaurea kernerana, Campanula transsilvanica, Jasione bulgarica,Haberlea rhodopensis, Allium jubatum, Pinus peuce, Primula frondosa, Alchemilla asteroantha Alchemilla jumrukczali ,които са оценени като особено ценни и застрашени в световен мащаб, предвид тяхната ендемична природа, и са включени в Списъка на световно застрашените видове висши растения.

Списък  установени  редки видове растения във високопланинските пасища на Централен Балкан, подредени по семейства:

  • Apiaceae: Laserpitium siler, Aegopodium podagraria, Angelica sylvestris, Bupleurum longifolium, Carum graecum, Meum athamanticum
  • Aceraceae: Acer heldreichii
  • Asteraceae: Anthemis sancti-johanis, Centaurea kernerana, Leontopodium alpinum, Senecio doria, S. pancicii, Tragopogon balcanicum
  • Athyriacea: Cystopteris alpina
  • Brassicaceae: Aethionema saxatile
  • Campanulaceae: Campanula transsilvanica
  • Caryophyllaceae: Moehringia grisebachii, Minuartia saxifraga
  • Crassulaceae: Rhodiola rosea
  • Equisetaceae: Equisetum sylvaticum
  • Ericaceae: Rhododendron myrtifolium
  • Gentianaceae: Gentiana  frigida, G.  lutea, G. punctata
  • Geraniaceae:  Geranium coeruleatum, G. sylvaticum
  • Lamiaceae: Micromeria frivaldszkyana, Stachys bulgarica
  • Liliaceae: Lilium jankae
  • Linaceae: Linum uninerve
  • Poaceae: Festuca  riloensis, F.  xanthina, F. stojanovii
  • Primulaceae: Androsace hedreiantha ,Primula frondosa
  • Rosaceae: Alchemilla anisiaca, A. asteroantha, A. bulgarica, A. gracillima, A. plicatula, A. jumrukczalica, A. indivisa
  • Rubiaceae: Asperula capitata
  • Scrophulariacea: Pedicularis oederi, Rhynchocorys elephas, Verbascum humile, V. nobile, V. austriaca, V. chamaedrys
  • Solanaceae: Atropa belladonna
  • Violaceae: Viola balcanica
  • Thymelaeaceae: Daphne blagayana 

Растителни съобщества

В слабо развития алпииски пояс в Централен Балкан се изграждат типични за него формации на Carex curvula, Juncus trifidus, Agrostis rupestris и Vaccinium uliginosum. Присъствието на тези формации отразява климаксното състояние на растителността по най-високите върхове - Ботев, Вежен, Левски, Триглав, Мазалат. Тези участъци принадлежат към  климаксната формация на бука. В хоризонтална посока се редуват фрагменти от естествената линия на горната горска граница, с такава на изкуственото и понижаване. Във вертикална посока трудно може да се определи докъде  точно вторичните съобщества се намират в климаксната зона на  бука и на каква надморска височина започват първичните съобщества на субалпийския пояс.

 

  • Формации на Carex curvula - с беден видов състав на формацията, с два вида с консервационна значимост: Gentianella bulgarica - балкански ендемит и  Phyteuma confusum - вид от червената книга на България
  • Формации на Juncus trifidus - в обширни територии от алпийската зона  на Централна Стара планина. Заемат била и горната част на склоновете.
  • Формации на Agrostis rupestris  заемат ограничени територии в района на високите върхове Амбарица и Ботев.
  • Формации на Festuca airoides - имат съществена роля в изграждане на растителната покривка на субалпийския пояс в района
  • Формации на Sesrelia comosa - неголеми териториии, но по цялата високопланинска зона на Парка. Съобществата на Sesrelia comosa   обитават предимно силикатни терени, но в района на върховете Амбарица, Ботев и Триглав, по северния склон под Атанас тепе.
  • Формации на Avenula vesicolor  - с ограничено участие в изграждането на високопланинските пасища. Заемат неголеми площи в районите на върховете Малък Кадемлия и Мазалат.
  • Формации на Poa media - с ограничено участие в растителната покривка в района; площи от по няколко декара в районите на върховете Амбарица, Зли върх, западните склонове на връх Параджика,
  • Формации на Carex caryophyllea - големи площи.
  • Формации на Festuca balcanica - със съществена роля в  изграждането на растителната покривка на високопланинската безлесна зона от Парка.Те са разпространени върху обширни територии в цялата субалпийска зона, но по-често обитават склоновете със северно изложение.
  • Формации на Palantago subulata - заемат склонове със западно изложение. Видовият състав е беден, със значително обилие на Campanula alpina, Veronica  bellidoides, Jasionе laevis.
  • Формации на Carex kitaibeliana - имат съществена роля в растителната покривка на субалпийския пояс. Разпространението им обхваща билни и седловинни части на релефа, както и прилежащи склонове със силикатна и варовикова подпочвена скала.
  • Формации на Alopecurus gerardii - с изключително ограничено разпространение в района на Централна Стара Планина. Въпреки че Alopecurus gerardii се счита за добър фуражен вид,съобществата му не представляват интерес като пасище поради ограничената площ
  • Формации на Koeleria eriostachya - имат ограничено разпространение във високопланинската безлесна зона.Особено по варовитите терени се изграждат от значителен брой видове след които и някои редки растения:  Phyteuma confusum, Gentianella  bulgarica, Alchemila plicatula, Asperula capitata, Veronica jaquini ssp. neicvii.
  • Формации на Lerchenfeldia - широко разпространени върху цялата високопланинска зона на парковата територия.
  • Формации на Nardus stricta  - широко разпространени, със съществена роля за изграждането на растителната покривка във високопланинскта зона на Стара планина. Съобществата са разпространени главно по билните и заравнени участаци от терена,където почвите са  слабо ерозирани.
  • Формации на Calamagrostis arundinacea  тя заема ограничена площ по склоновете на връх Амбарица и при Райските скали.По обширно е разпространена в Чимколиба, Ели дере, Лабодалъка. Съобществата се срещат и върху силно каменисти,много стръмни склонове с големи скални излази.
  • Формации на Rumex alpines - разпръстнати върху  неголеми площи, практически в цялата високопланинска зона на Парка, с изключение на най-високите части.
  • Формации на Bromus riparius - съвсем ограничено участие в изграждането на растителната покривка. Заемат площи от по няколко декара в местността Куманица и около изоставената кошара със средно мощни, каменливи, слабо ерозирани площи.
  • Формации на Luzula luzuloides - много широко разпространени в цялата субалпииска зона на Парка .
  • Формации на Agrostis capillaris - заемат обширни площи и играят основна роля в изграждането на растителната покривка върху цялата паркова територия. Редкивидове са Gentianela bulgarica, Alchemila plicatula, Asperula capitata, Viola balcanica.
  • Формации на Poa angustifolia - установена в един участък, но върху значителна площ от няколко десетки хектара, по склон с южно изложение срещу рида Рудниците
  • Формации на Anthoxanthum odoratum тя има ограничено разпространение в парка .Установена е ведин пункт по северните склонове  на рида Куманица,западно то Маркова дупка.
  • Формации на Butomus umbellatus  - с единсктвено находище в месността Червената локва (1510 м), източно от хижа Мазалт.
  • Формации на Pteridium aquilinum - по ниските части на Парка обхващат обширни площи, във високите части с ограничено разпространение.
  • Формации на Vaccinium uliginosum  - в най-високите части  на планината.
  • Формации на Pinus mugo - с много беден флористичен състав, с характерно участие на Festuca balcanica.
  • Формации на Juniperus sibrica - от най широко разпространените във високопланинската безлесна зона на Парка.
  • Формации на Arctostapfylos uva-ursi - с беден видов състав. В района на Козя стена в съобществата участват редки видове: Daphne blagayana, Leontopodium alpinum и Bupleurum flavum  както и балканският ендемит Festuca balcanica.
  • Формации на Rubus idaeus  - с ограничено разпространение в границите на високопланинската безлесна зона, върху териториите с ограничени площи от порядъка на няколко декара в околностите на хижа Ехо и връх Русалка. Повечето от  находищата се локализират върху седловинни части от релефа.
  • Скална растителност. Съобществата,които обитават варовитите и силикатни терени се отличават съществено помежду си видовия състав.
    • Калцифилни скални съобщества: Варовите скални разкрития са разположени главно в билните части - скални стени, венци, зъбери, карни полета и отделни скални излази. Изложението им е предимно северно. Те са отворени с предимно ниско обилие на изграждащите ги видове.
      • В районите на Козя стена и връх Боба както и между върховете Коликон и Ушите в състава на калцифилните скални съобщества в различни комбинации участват: Achillea ageratifolia, Allium fldvum, Alyssoides graeca, Carex kitaibeliana, Daphne blagayana, Koeleria mitruschii, Asplenium septemtrenionale, Erysimum drenovsky, Micromeria cristata и други.
      • Калцифилните съобщества от Куманица, връх Амбарица, Мазалат, Соколна имат много общи видове като: Androsace villosa, Astragalus australis, Daphne cneorum, D. oleoides, Globularia aphilantes, Juniperus sabina, Onobrychis montana ssp. scardica, Scutelaria alpina, Sclophularia bulgarica и др.
    • Силикатофилни скални съобщества. силикатните скални разкрития са свързани главно с билните части - стени, куполи, зъбери, скални места и отделни скални излази, със северно и южно изложение. Те са по-студени и с по-висока влажност от варовиковите скали. Поради суровите условия обитаващите ги съобщества са отворени и с ниско видово обилие. Видовият  им състав е по-беден, в сравнение с варовитите скални разкрития.
      • Във Веженския дял в състава на силикатните скални съобщества в различни комбинации участват: Agrostis rupestris, Allium carinatum, Asplenium septemtrionale, Bellardiochloa violacea, Campanula rotundifolia, Carex kitaibeliana, Koeleria eriostachia, Pinus migo, Potentila haynaldiana, Primula minima, Sedum album и др.
      • Силикатните скални съобщества в района на връх Ботев съдържат в различни комбинации много от споменатите във Веженската част видове. Същевременно в техния състав участват и редица други, повечето характерни за по големите височини: Alchemilla asteroantha, Androsacea astreontha, Campanula scheuchzeri, Cystopteris alpina, Gymnocarpium dryopteris, Rhodiola rosea, Saxifraga bryoides, S. exarata, S. pedemontana,S.  sancta, Symphyandra wannerii и др. Силикатните  терени  са един много характерен за Централна Стара планина хабитат, който придава облик на значителни площи във високопланинската зона.

Използвана литература:

  1. Велчев.В,. И. Бондев 1984. Застрашени и редки растителни съобщества в България. В. Съвр. теорет. и прил. аспекти на растит. екология, ן част. С. Инст. бот. 94-105.
  2. Велчев.В. & П. Василев. 1983. Ендемични растителни съобщества в планините на България и състоянието на тяхното  опазване.-В: Взаимоотношенията човек-планински екосистеми, т 1. Враца, Нац.ком.”Човек и биосфера”,84-90.
  3. Кожухаров С. 1988. Житните растения в България – генетичен фонд, разпространение и еволюционни стратегии. Дисерт.за „Доктор на биолог. Науки”. С., Инст. бот.
  4. Кочев Х. 1967.  Храстова и тревна растителност във високопланинския район на Троянска Стара планина. Изв. Бот. Инст.,17:5-90. 
  5. Мешинев Т., И. Апостолова, П. Василев,В. Велчев, А. Ганева , Н. Георгиев 1993. Екология на биологичните съобщества. - В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие.Основни доклади. С., Амер. Аген.межд.разв., 125-148.
  6. Пеев   Д., М.Анчев, Д. Иванова, С. Кожухаров, А. Петрова, С. Цонева. 1993.  Биологичното разнообразие на висшите растения в България. - В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади С., Амер. Аген. Межд. Разв., 73-124.
  7. Пеев Д. (ред.) 2011. Червена книга на Република България. Том 1 - Растения и гъби. БАН & МОСВ, София.

 


Янева Т. 2013. Растителността в Национален парк "Централен Балкан" - в: Стоянов К. (ред.). Реферати по фитоценология, botanica.ovo.bg
(цитирането е задължително)
Категория: реферати | Добавено от: teodora (17.06.2013) | Автор: Теодора Янева E
Преглеждания: 1068 | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg