Класификация на растителността - учебници и учебни помагала - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете сайта botanica.ovo.bg
Общо отговори: 356
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » учебници и учебни помагала


Класификация на растителността
Систематиката на фитоценозите: анализира разнобразието на растителните съобщества, по комплекс от признаци се извършва разделянето им в групи (синтаксони), подредени в йерархични системи.

Типове фитоценози според приетите критерии:
  • Екологична: по условията на местообитание.
  • Физиономично - екологина - по външния вид, преобладаващите жизнени форми и условията на местообитание.
  • Флористична: по флористичния състав.
  • Монотетична: по един признак.
  • Политетична: по съвкупност от признаци.
  • Доминантна: по преобладаващите видове.
Номенклатура: основните принципи и правила за даване наименования на синтаксоните.

Основни единици за класификация и ординация на растителната покривка. Видове класификации

Фактори, които затрудняват класификацията
  • Състоят се от различни биоморфи, т.е. използват се различни подходи за тяхната класификация
  • Динамични системи - подложени на сукцесиони, възрастови, сезонни и флуктуационни изменения и действия на антропогенни фактори
  • Границите не са резки, с преходни съобщества
Направления в изучаването на растителната покривка
  • Теория за типовете растителност: разглеждане на дискретни фитоценози
  • Непрекъснатост на растителната покривка и постепенен преход между фитоценозите
Асоциации

Растителната асоциация (типът фитоценоза) обединява всички фитоценози, които участват в акумулацията и трансформацията на веществата във фитогеосферата.
  • Еднороден видов състав
  • Синузиална структура, отразяваща съответен състав на екологичните типове растения
  • Еднородни фактори на средата, влияещи на фитоценотичния процес.
Допълнителни критерии:
  • сходна етажна структура
  • присъствие и изразеност на извънетажни синузии
  • сходна мозаична структура
  • еднакви доминанти на основните етажи
  • сходна възрастова структура на популациите
  • сходни сезонни, разногодишни и възрастови изменения на доминантите
  • сходни състав и участие в структурата на фитоценозите на видове с различни екологични свйства
  • сходно жизнено състояние на основните компоненти
  • сходно приложение на фитоценозите в сукцесионните редове
  • сходна реакция на еднакви (антропогенни или природни) въздействия
Асоциации по Браун-Бланке: фитоценози, различаващи се по доминанти и обединявани на база на основни групи растения, индикиращи екологичната общност на тези фитоценози. Основната таксономична единца е асоциация, по доминантите - социация
Характерни(индикаторни) видове за асоиациите: представа за верността на видовете (привързаност към определени типове съобщества).
  • Верни видове (бал 5): изключително или почти изключително свързани с определен тип фитоценози
  • Достатъчно верни (стабилни, постоянни) видове (бал 4): предпочитат определен тип фитоценози
  • Благосклонни видове (бал 3): оптимално се развиват в определен тип фитоценози
  • Индеферентни видове (бал 2): без изразена връзка към определена фитоценоза
  • Чужди видове (бал 1): рядко срещащи се, пренесени от други фитоценои или реликти от съществуващи в миналото ценози

Начини за именуване

Първи начин:
Към латинското родово име на едификатора се прибавя окончанието "-etum" и латинското родово или видово име на доминанта на най-ниския етаж, с окончание "-osum":
ass. Pinetum vaccinosum (борова гора с долен етаж от боровинки), ако трябва да се уточни видът на най-долния етаж: ass. Pinetum myrtillosum
При наличие на съедификатори или съдоминанти: ass. Carpineto-Quercetum-poaeto-festucosum (габърово-дъбова гора с нисък етаж от ливадина и власатка).
При трудно отделяне на доминантните видове:
ass. Quercetum rubri-Mixtoherbosum (преобладаване на разнотревие в долния етаж)
ass. Quercetum frainetii-herbosum (с преобладаване на тревни видове в долния етаж)
ass. Quercetum dalechampii - Parvicaricetosum (преобладаване на кисели треви в долния етаж)
ass. Fagetum nudum (отсъствие на долен етаж)
С особености на местообитанието:
ass. Fagetum subalpinum (привързаност към субалпийския пояс)

Втори начин:
Записване на видовете, доминиращи по етажи, свързани с тире. При наличие на повече доминанти на етажа, се свързват с "+"
Ако има сезонна смяна на доминантите, те се свързват със стрелка:
ass. Quercus robur-Corydalis solida+Аnemone ranunculoides → Aegopodium podagraria
при годипно сменящи се доминанти те се свързват с две стрелки (една над друга)
ass. Quercus frainetto+Q.cerris-Festuca pratensis ← → Poa nemoralis

Асоциация - тип фитоценоза
Обединява фитоценози с еднакви доминанти по етажи и обща група индикаторни видове:
Например:
ass. Quercus frainetto + Q.cerris - Crataegus monogyna - Festuca heterophylla + Poa nemoralis
ass. Quercetum frainetti-cerris-crataego-poaeto-festucosum
Определя границите на наземните екосистеми

Формация
обединява асоциации, които имат едни и същи едификатори:
f. Querceta frainetii (формация на благуновите гори)

Тип растителност
Всички формации с едификатри към една и съща жизнена форма. определя границите на природните биоми:
AESTILIGNOSA - лятно зелени гори
PLUVILIGNOSA (HYLLEA) - вечнозелени влажни гори
HIEMILIGNOSA - зимнозелени гори
DURILIGNOSA - твърдолистни, средиземноморски гори
ACICULILIGNOSA - бореални, иглолистни гори
DESERTA - пустини
DURIHERBOSA (STEPA, PRERIA, PAMPA) - степни
FRIGIDIPRATA - тревни тундрови съобщества
FRIGIDIFRUTICETA - храстово-тундрови съобщества

Основни подходи на класификацията на растителността
  • Фитотипологични класификации: Растителността се разделя на типове и подтипове  в зависомост от привързаността им към определено  местоположение или условия на екотопа
  • Фитоценотични класификации: Построени при използване на признаци на самата растителност
    • Екологични класификации: хидрофитна, халофитна, ксерофитна, мезофитна
    • Физиономично-екологични класификации: по морфологичния тип растителност, зависещ от преобладаващата жизнена форма и условията на местообитанието.
      клас1: Склопени гори (вечнозелени, листопадни и ксероморфни)
      клас2:  Редколесия (вечнозелени, листопадни и ксероморфни) - височина до 5 м и покритие до 30%
      клас3: Храстови съобщества (вечнозелени и листопадни)
      клас4: Съобщества на храстчета  (вечнозелени, листопадни и ксероморфни), макс. височина 50 cm. Тук се отнася мъхова, лишейна, храстчева тундра, блатоторфената растителност с храстчета
      клас5: тревни съобщества (савани, степи, ливади, блатна растителност с преобладаване на острици, тревна и полухрастова растителност на засолени местообитания, разнотревни съобщества)
      клас6: пустинна растителност (скална, сипейна, пясъчна и пустнинна)
      клас7: водна растителност (на заливните ливади, халофитна, растителност на вкореняващи се подводни растения, растителност на свободно плаващи невкореняващи се пресноводни растения)
      Всеки подклас се разделя на групи формации
  • Динамично-генетични класификации: включват се отделните типове и към всеки тип възможните модификации, които могат да преминават една в друга и да се връщат в коренната модификация.
    • Епиасоциация: съвкупността от коренни и производни типове
    • Кратковременно производни фитоценози: тревни
    • Дълговременно производни фитоценози: горски
    • Потенциална природна растителност: растителността, която може да се формира при прекратяване на антропогенния фактор при неизменен климат
  • Филоценогенетични класификации (историко-генетични): подреждане на ценозите в естествена система, отразяваща пътищата на тяхното развитие.
    • Филоценогенеза: бавен процес, включващ флорогенеза, консорциогенеза, неогенеза, еко-биологична (биоморфна) генеза и ценотична генеза на видовете
    • Фратрия на формациите: обединяващо понятие за класове формации във филогенетични редове или комплекси, които често се отличават физиономично, но са филогенетично родствени
    • Категории класове формации в една фратрия:
      • Детерминантни: най-добре характеризират фратрията
      • Дериватни: с видоизменени или опростени сруктурни черти
      • Регенерационни: структурните черти се определят филоценогенезата, но и от екзогенни фактори.
    • Общо 98 фратрии в 21 типа растителност въз основа на признаците на детерминантните класове формации
      • А. Северна извънгранична растителност
        • I. Тундрова растителност
        • II. Бореална растителност
        • III. Неморална растителност
        • IV. Храстово-дървесна субтропична растителност
        • V. Ксерофитно-редколесна и високопланинска ксерофитна субтропична растителност
        • VI. Степна растителност
        • VII. Извънтропична пустинна растителност от Северното полукълбо
        • VIII. Високопланинска , хладна пустинна растителност.
        • IX. високопланинска растителност от тундров и бореален тип
      • Б. Тропична растителност
        • X. Влажни вечнозелени тропични гори
        • XI. Мангрова растителност
        • XII. Листопадни и вечнозелени с променливо овлажнение тропични гори
        • XIII. Тропични сухи ксерофитни гори, редколесия и бодливи храсти
        • XIV. тропични савани
        • XV. Тропични пустини
      • В. Южна неотропична растителност
        • XVI. Влажни гори
        • XVII. Ксерофитна дървесно-храстова растителност
        • XVIII. Савани и пампа
        • XIX. Пустини в Южното полукълбо
        • XX. Широколистна и смесена неморална растителност
        • XXI. Високопланинска растителност
    • Фратриите не са единици за класификация на фитоценозите, а само отразяват асоцииациите от един район в определено време.
    • Флороценотип: съвкупност от растителни формации, чиито едификатори са преминали обща адаптивна еволюция под влияние на определени, дълго съществуващи физикогеографски условия. За разлика от фратрията, не вкключва формациите, състоящи се от различни типове едификатори, и не се ограничава в една географска област.
  • Флористични класификации. Критерий за обединяването на фитоценозите в типове е биологичната равноценност на условията, при които съществуват фитоценозите, определяни според пряко действащите екологични фактори и състава на самите фитоценози. Като растителни индикатори на условията се използват доминантите на основните етажи, характерните видове или и двете, взети заедно
  • Биогеоценотична класификация. Най-добре е разработена за горите. В основата и лежат биоценозите, обединени в тип биоценози
    Тип горски биогеоценози: обединения на участъци в гората, еднородни по: състав на дървесните видове, видове в останалите етажи, фауна, микробно население, абиотични условия, взаимодействия между растениятаии средата, биогеоценотична обмяна на веществата и поток на енергията, възсттановителни процеси и еднопосочност на смените.
    според тази класификация биосферата е горска, тундрова, степна, пустинна ...
Класификация на растителността в България
  • Антропогенната дейност е намалила площта на горите, и увеличаване на храстовата и тревната растителност, като част от тревните ценози са изцяло вторични
  • В България: 170 формации, от 90 коренни, 80 производни. Повечето са моноедификаторни.
  • Коренни формации: 40 горски, 12 храстови, 35 на многогодишни треви
  • Производни формации: не могат да съществуват дълго време без човешка намеса. 56 тревни, 5 горски, 25 храстови
  • Пътища на възникване на производните формации:
    • Допълнително унищожаване на ареала в следствие на унищожаване на едификаторите на съседни или близки в екологично отншение формации.
      • Например формациите Junipereta sibiricae, Vaccinieta vitis-ideae, Vaccinieta uliginosi, Nardeta strictae, Seslerieta comosae разширяват ареала си на местата на унищожени клекови формации в алпийския пояс
      • В по-ниско разположените райони: с вторично разширен ареал формации на Tilia argentea, Alnus incana, Carpinus betulus и др. поради голямото количество семена и лесното им разпространение
      • Някои формации са били разпространени на скални терени, след това са заели освободени съседни територии: Agrostideta rupestris, Festuceta supinae, Astragaleta angustifoliae, Satureeta montanae ...
    • Превръщане на доминанти от подчинени синузии на коренните съобщества в едификатори на производните съобщества: Vaccineta myrtilii, Calamagrostideta arundinaceae, Junipereta communis, Carpineta orientalis ...
    • Превръщане на асектаторни видове в коренните съобщества в дегресивни видове на производните съобщества. Bruckentalieta spiculifoliae, Arctostaphyleta uva-ursi, Querceta cocciferae, Fraxineta orni
    • Превръщане на алохтонни едификатори или интродуцирани видове в едификатори на производните съобщества: Paspaleta distachii, Cynodoneta dactyloni ...
Ординация - представа за непрекъснатостта на растителната покривка
  • Теория на континуума: теория за непрекъснатостта на растителната покривка. Противоположна е на теорията за типа растителност и отрича наличието на дискретни единици.
  • Градиентен анализ:
    • Пряк (непосредствен): описания през определени интервали на градиента на условията, напр. на 100 m височина за високопланомската растителност, през определен pH на почвата и т.н.
    • Косвен: разпределяне на описанията според градиентите на екологичните фактори. Екологични скали: степен на осветеност, степен на континенталност на климата, овлажнение, реакция на почвата и богатство.
  • Непрекъснатостта е времева (при сукцесионните редове) и пространствена (фитоценозите постепенн преминават една в друга). Преходните съобщства се наричат екотонни. Непрекъснатостта е локална (между съседни съобщества) или обща (между териториално отделени съобщества)
  • Ординация (противоположност на класификацията): фитоценозите се разполагат на многомерна координатна система, като по осите се нанасят условията на екотопа или състава на растителността[w][L][L].
  • Ординационни единици - на база обединяване на еднакви верни видове:
    • Клас-tea (Quercetea frainetti)
    • Порядък-talia (Quercetalia frainetti)
    • Съюз: -cion (Quercion frainetti)
    • Асоциация:   -etum (Quercetum frainetti)
    • Субасоциация: обединява варианти с верни за асоциацията видове, но различни диференциални видове; -etum-osum (Quercetum frainetti pubescentosum)
    • Вариант: обединява фации с еднакви диференциални видове, но с различни едафички е микроклиматични условия: Quercetum frainetti pubescentosum cotinus - вариант
    • Фация: обединява фитоценози с еднакви доминанти на основните етажи: -etum -osum: Quercetum fraineti pubescentosum-cotynoso-brachypodiosum
Синхорология (география на фитоценозите)
Изучава закономерноститена разпределение на фитоценозите на земната повърхност, географските елементи на флоратазоналността на растителността, екологичните редове, картирането на съобществата ...

Литература:
  1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. "Проф. М.Дринов", София.
  2. Павлов, Д. 1995. Фитоценология. Мартилен, София
  3. Попова М., Чешмеджиев И. & Терзийски Д. 2001. Систематика на растенията. Акад. изд. АУ, Пловдив.
  4. Работнов Т. 1983. Фитоценология. МГУ, Москва.


Категория: учебници и учебни помагала | Добавено от: Kiril_Stoyanov (14.02.2013) | Автор: Кирил Стоянов W
Преглеждания: 1912 | Тагове: класификация, растителност, фитоценология, фитоценози | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg