Ливадни растения - учебници и учебни помагала - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете курса Ботаника II (Систематика на растенията)
Общо отговори: 179
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » учебници и учебни помагала


Ливадни растения
Ливади
Растителни съобщества, съставени главно от мезофилни треви. Не образуват самостоятелни зони и винаги са включени е други такива (от тундрите до пустините).
  • По произход: естествени и изкуствени
  • По начин на ползване: ливади и пасища
При прекомерна паша съставът се променя и пасищата обедняват

Структура на ливадите
Главно многогодишни треви. Ливадите с колямо количество едногодишни се считат за млади. С годините едногодишните видове се изместват от многогодишни.
  • Два хоризонта: надземен (тревостой) и подземен (чим)
  • Етажност на тревостоя: 2-3 етажа, не винаги изразени добре. Съставът им зависи от разположението на листана маса от по-горните етажи
  • Етажност в чима:
    • корени и коренища в първите 20 cm (70-90% от тревите), загиват ежегодно и образуват нови
    • корени на бобови и др. треви с добре развит главен корен
Състав на ливадите и пасищата
  • Житни треви (Poaceae)
    • Според начина на братене:
      • Коренищни: хоризонтални странични разклонения, не образуват чим. Brachypodium pinnatum, Bromus inermis, Cynosurus cristatus, Calamagrostis arundinacea ...
      • Рехавотуфести: възелът на братене е на 3-4 cm в почвата, образува рехави издънки, образуват рехава туфа и чим. Dactylis glomerata, Hordeum bulbosum, Lolium perenne, Briza media, Holcus lanatus ...
      • Плътнотуфести: възелът на братене е на почвената повърхност или близо до нея, вертикални странични разклонения, плътни чим и туфа. Влошават почвения режим, пречат на другите видове. Nardus stricta, Festuca ovina, Deschampsia caespitosa, Chrysopogon gryllus ...
      • Коренищно-рехавотуфести: възелът на братене е под почвата, късо коренище и възли на братене, рехав чим, позволява заселване на други видове. Alopecurus pratensis, Poa pratensis, Phleum alpinum, Calamagrostis arundinacea...
    • Според височината на разклоненията
      • Ниски: разклоненията са високи 30-60 cm, слабо облистени, главно в долната част на разклоненията. Заемат долния етаж на тревостоя.
      • Високи: дълги разклонения, 80-150 cm, добре облистени в горната част, заемат горния етаж на тревостоя: Phleum pratensis, Dactylis glomerata, Bromus inermis, ...
      • Средни: Alopecurus pratensis, Bromus communis ...
  • Бобови треви (Fabaceae): подобряват качеството на сеното, естествени наторители в ливадите (фиксират атмосферен азот), добре съжителстват с житните, извличат минерални вещества от дълбоките почвени слоеве. Trifolium pratense, T. repens, T. arvense, ...; Vicia angustifolia, V. cracca, V. grandiflora ..., Anthyllis vulneraria, Lathyrus aphaca, Melilotus alba. По-сенколюбиви от житните, обикновено разположени под тях.
  • Острицови (кисели) треви (Cyperaceae): Представени главно от род Carex. Голяма част от тревостоя във влажните ливади, в почвата образуват здрав чим. Твърдите стъбла влошават качеството на сеното. Пасат се само в ранните фази.
  • Разнотревие: всички останали треви в ливадите, без изброените по-горе. По брой видове са най-много, по обем са по-малко от житните и бобовите взети заедно. Lamiaceae, Ranunculaceae, Scrophulariaceae, Apiaceae, Caryophyllaceae, Asteraceae, Polygonaceae, Brassicaceae, Rosaceae, Campanulaceae, Liliaceae, Orchidaceae, Euphorbiaceae, Violaceae, ..., Equisetaceae, Polypodiaceae. Влошаващи качеството на сеното: Veratrum album, Ranunculus repens, R. acris, Colchicum autumnale ...
Динамика на ливадите
  • Сезонна изменчивост: смяна на аспекта, изразена най-добре в ливади с богат флористичен състав. Определя се от климата, фенологията и човешката дейност.
  • Годишна изменчивост: Промяна на числеността на видовете, вкл. до смяна на доминантите. Флористичният състав почти не се променя.
  • Формиране на ливадите: На незаселени площи първи се заселват представители на разнотревието, главно плевелни и многогодишни житни. Създават се благоприятни условия за рехавотуфести житни, по-късно за плътнотуфести житни.
Видове ливади и пасища
  • Мочурливи: край реки и водни басейни. През повечето време са залети с вода, почвата е преовлажнена. Преобладават кисели (острицови) треви, качеството на сеното е ниско. Phragmites australis, Trifolium hybridum, T. resupinatum, Eriophorum vaginatum, E. angustifolium, Eleocharis palustris, Carex vesicaria, Juncus effusus.
  • Влажни: на крайречни тераси и планински падини, където почвената влажност е висока и постоянна, висока въздушна влажност. Мезохигрофилна растителност - житни и бобови, с богато разнотревие. Apera spica-venti, Catabrosa aquatica, Holcus lanatus, Poa annua, Molinia coerulea, Alopecurus utriculatus, Poa bulbosa, Galega officinalis, Medicago arabica, Melilotus officinalis, Coronilla varia, Lathyrus aphaca, L. pratensis, Lotus corniculatus, Trifolium aureum, T. pratense, Vicia villosa, V. cracca, V, pannonica, V. grandiflora
  • Сухи: по хълмистите места в равнините и склоновете в предпланините и долния планински пояс. Недостатъчна влага, осигурява се само от валежите. Обикновено бедни почви, подложени на ерозия. Растителност от ксероморфни видове, които осигуряват по-ниски добиви. Aegilops triuncialis, Alopecurus gerardii, Brachypodium distachyon, Bromus squarrosus, Setaria viridis, Melica ciliata, Agrostis rupestris, Avenula versicolor, A. pubescens, Genista tinctoria, Lathyrus tuberosus, Onobrychis lasiostachya, Bituminaria bituminosa, Trigonella coerulea, Vicia angustifolia
  • Високопланински: Стара планина, Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи. Високи почвена и въздушна влажност. Лимитиращи фактори: късен вегетационен период и ниски температури. Nardus stricta, Phleum alpinum, Poa ursina, Festuca supina, Carex laevis ...
  • Ефемерни и ефемероидни: в ниските части на страната, където растителността е деградирана или унищожена от човека. Нисък и непостоянен добив.
Произход на ливадите и пасищата
  • Първични: на места без гори - високопланински части и някои планински котловини; първична тревна растителност.
  • Вторични: на места на унищожени гори - повечето в България; вторична тревна растителност.   
Литература:
  1. Павлов, Д. 1995. Фитоценология. Мартилен, София
  2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.
  3. Световен фонд за дивата природа, Дунавско-Карпатска програма и федерация 'Зелени Балкани". 2009. Ръководство за определяне на местообитания от европейска значимост в България. МОСВ, София. [PDF]

Категория: учебници и учебни помагала | Добавено от: Kiril_Stoyanov (23.02.2013) | Автор: Кирил Стоянов W
Преглеждания: 4201 | Тагове: съобщества, фитиценози, ливади, пасища, фитоценология | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg