Състав и структура на фитоценозата - учебници и учебни помагала - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете курса Ботаника I (Анатомия и морфология на растенията)
Общо отговори: 206
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » учебници и учебни помагала


Състав и структура на фитоценозата
Ценопопулация
Съвкупност от индивидите на даден растителен вид, обитаващи конкретна фитоценоза. Ценопопулацията е форма на съществуване на вида в растителното съобщество или в серия сменящи се съобщества (ако е от едни и същи индивиди) и форма на приспособяване към средата

Периоди в жизнения цикъл на многогодишните растения
приложимо разделяне за многогодишни, папратовидни и вегетативно размножаващи се.
  • Латенен (първичен покой): Дълъг период на покой на семената. Някои видове (ценотични релики и донесени отвън видове) могат да бъдат представени само от латентни популации
  • Виргинилен (девствен; предрепродуктивен): от прорастването до семеобразуването. Виргинилни индивиди: разнообразна група от поници и възрастни индивиди без генеративни органи. Участват активно във формирането на първична продукция. Продължителността на виргинилния период е с модификационен характер.
    • поници (p)
    • ювенилни индивиди (j) - заедно с пониците образуват групата подраст. Подтискане на развитието в естественеите популации от възрастните индивиди - ювенилният период е дълъг
    • иматурни индивиди (im) - преход от ювенилно към виргинилно състояние
    • виргинилни индивиди (v) - по форма и размери приличат на възрастните
      способнст за вегетативно размножаване - при иматурните и виргинилните индивиди
  • Генеративен (репродуктивен): с важно ценотично значение
    • начален (g1) - нарастване на вегетативната и генератиивната мощ
    • жизнена кулминация (g2) - цъфтеж и плододаване; съотношението генеративни/вегетативни индивиди показва състоянието на вида в съобществото
    • стареене (g3) - намаляване на жизнената и генеративна мощ
    • прекъсвания в генеративния период - зависят от условията на средата
    • вторичен покой - способността за преминаване е жизнена стратегия, в зависимост от средата
      вариати
  • Сенилен (старчески; пострепродуктивен): със слабо ценотично значение
  • Сенилна партикулация: вегетативно размножаване, при което получените индивиди са с много ниска жизнеспособност и бързо загиват
  • Субсенилни индивиди (ss) - приличат на виргинилните, понякога на иматурни; не се размножават, с малка вегетативна мощ
  • Сенилни индивиди - с понижена устойчивост и обмяна; постепенно отмират; могат са де появят черти на ювенилни растения
  • Квазисенилни индивиди: сенилни индивиди, които при благоприятни условия могат да се размножават по генеративен и вегетативен начин
Жизненост
степента, до която растенията достигат своя растеж  и развитие; дава представа за приспособимостта на видовете към условията.
  • слаба: растенията са угнетени, само единични представители образуват цветове и плодове
  • посредствена: растенията са частично угнетени
  • добра: растенията се развиват нормално и при определени условия цъфтят и плододават
  • отлична: интензивен растеж, и цял жизнен цикъл
Приспособителни свойства на ценопопулацията
  • способност на вида да преживява в ювенилно и иматурно състояние за дълго време, при слабо осветяване и при нищожно количество минерални вещества
  • способност на възрастните растения за вторичен покой, преминаване към вегетативно състояние или снижаване на семенната продуктивност
  • запазване на жизнеспособността на семената без да покълнват
Възрастова класификация на ценопопулациите
  • инвазионни: преобладават поници и виргинилни индивиди; зависят от преноса диаспори отвън.
  • нормални: с индивиди от всички възрастови групи.
  • регресивни: генеративното възобновяване е прекратено; преобладават стари индивиди,; липсват семена и млади индивиди.
Видов състав на фитоценозите
Зависи от условията на живот на растителното съобщество. Агроценозите са с по-малък брой видове. Сравнително бедни на видове са сенчестите гори, по-богати са тревистите съобщества.
  • Едификатори (доминантни видове): преобладаващите видове, които опрделят облика на дадена фитоценоза; имат най-голямо количество, най-приспособени към условията и създават основата на растителния етаж.
    • Според броя на доминантите: монодоминантни , олигодоминантни и полидоминантни съобщества.
    • Сезонно сменящи се доминанти: пролетние ефемероиди в широколистните гори (Crocus, Scilla, Muscari, ....) и лятновегетиращите треви (Aegopodium podagrara, Lathyrus, Poa, Festuca, Dactylis), аналогично в ливадите
    • Устойчиви доминанти: образуват до 90-95% от общата фитомаса
    • Неустойчиви доминанти: епизодично доминиращи
  • Субедификатори (субдоминанти): видове с мо-малък дял в изграждането на растителния етаж
  • Флористичен състав: Пълният списък на растящите в съобществото растителни видове (виши растения, мъхове и лишеи). Растителността се инвентаризира 2-3 пъти във вегетационния период, за да бъдат описани дълговегетиращите видове,  кратковегетиращите, ефемерите и ефемероидите.
    • Флористично пълночленни фитоценози: в състава са всички видове приспособени за биотопа
      • абсолютно пълночленни: без възможно внедряване на видове
      • туземно пълночленни: всички видове от местната флора, способни да растат в биотопа
      • практически пълночленни: част от видовете са в периодично състояние на покой, през което могат да се внедрят други видове.
    • Флористично непълночленни фитоценози: неустойчиви поради антропогенно натоварване, масово явление в съвременната растителна покривка.
    • Размер на опитните площадки: за горски съобщества: 500-2500 m²; за тревни съобщества: 4-100 m²; за мъхови и лишейни съобщества: около 1m²
  • Константност на вида: изразява се в процент в колко описани фитоценози присъства; или по десетобална скала: I 0-10%, II 11-20%, III 21-30% ...
  • Флористично богатство: отразява видовия състав, изразен в брой растителни видове за площта заемана от съобществото. Флористичното богатство е от няколко вида (водни съобщества, засолени пустини, сфагнови блата) до 30-40 вида (иглолистн гори, ливади, тундра), до 60 вида (степи и широколистни гори) до стотици видове (влажни тропични гори)
  • Размер и граници на фитоценозите
    • Размери: варират от няколко квадратни метра до няколко десетки квадратни километра. Зависят от външните условия (релеф, климат ...)
    • Граници: могат да бъдат резки или неясни (мозаични, дифузни ...)
  • Изобилие на фитоценозите: количеството индивиди на единица площ, с които е представен един вид. 
    • Окомерна (субективна) оценка на изобилието: на пробни площадки (1-100 m²) се преброяват индивидите от видa.
      • Шестобална скала на Друде: solitarius (sol.) - рядко, sparsus (sp.) - малко, copiosus (cop.) - много - в три степени (1,2,3),
        socialis (soc.) - изобилно
      • Петобална скала: рядко(1), тук-там, често, в изобилие, в голямо изобилие
    • Тегловна оценка на изобилието: окосяват се надземните части на определени пробни площадки, разпределят се по видове и се претеглят; по-точна е, но не може да се прилага в защитени територии.
  • Видова наситеност на растителността в района: е статистически средна величина от получената видова наситеност на отделните съобщества.
  • Покритие: повърхността на фитоценозата, която е заета с растения (в проценти); установява се окомерно (по маршрутен метод)
  • Физиономичност: специфичният външен вид (физиономия) на фитоценозата - гори, ливади, пасища ... Определя се от броя видове и тяхното съотношение в съобществото. Променя се през вегетационния период в различна степен, в зависимост от видовия състав
  • Аспект: последователната смяна на физиономичността на фитоценозата; заедно с фенологията дава представа за сезонната динамика в съобществото.
  • Екологична ниша: Съвкупност от всички фактори на средата, в пределите на които е възможно съществуването на вида в природата, или специфичен начин на на използване на средата от организма.
  • Имиграция и интродукция
    • Имиграция (инвазия): нахлуване на нов за съобществото вид
    • Интродукция: въвеждане на нов вид от човека
  • Екологична валентност: степен на приспособимост на вида към измененията на условията на средата.
Еколого-ценотични стратегии при растенията и фитоценотипове
  • Еколого-ценотична стратегия: способността на ценопопулацията да противостои на конкуренцията и да заеме определен обем от хиперпространствената и функционалната ниша, да преживява стреса, предизвикан от абиотични и биотични фактори, и да се възстановява след нарушения. В различни сезони е възможна промяна на стратегията
    • Система на Е.Пианка (1981) - най-разпространена в екологията
      • свързани с  K- отбора: извършва се в постоянна среда, основната част от енергията се изразходва при конкуренцията. K-видовете са привързани към стабилна среда, имат равновесни популации, смъртността се регулира от плътността. Многогодишни поликарпични видове с бавно развитие, с разнообразни жизнени форми. Увеличават участието си в сукцесионните серии при наближаване на климакс.
      • свързани с r-ортбора - основното количество енергия се използва за размножаване. предпочитат нестабилни местообитания, имат неравновесни популации, смъртност независима от плътността, слаба конкуренция. главно тревни.  свързани с пионерните сукцесионни стадии, без съществена роля в  зрелите съобщества
    • Система на Р.Уитекер (1980)
      • К-стратегии (отбор на насищането): стремеж за достигане на максимална (К) плътност и числеността се колебае около това ниво
      • r- стратегии (отбор на експлоатацията): резки флуктуации на числеността между K и L. нестабилни популации, преживяват с висока скорост на репродукция. сабо адаптирани
      • L-стратегии (отбор в неблагоприятна обстановка): флуктуират около долната граница на числеността
  • Фитоценотип: класификация на видовете в съобщствата според фитоценотчната им стратегия.
  • Видови фитоценотипове: обединяване на видове, които по силата на своите еколого-морфологични особености имат сходна роля във фитоценозите. Всеки вид може да се отнася само към един фитоценотип.
    • Превалиди (компоненти) и инградиенти: в степите с преобладаване на житни чимести треви
      • превалиди: постоянни, многогодишни растения
      • инградиенти: временни, появяващи се периодично, предимно едногодишни, запълващи пространството между чимовете на житните
    • Виоленти, патиенти, експлеренти
      • виоленти (силовици): енергично завземат територията и я удържат за себе си и потискат другите видове със своята жизнена дейност и стремеж за цялостно използване на ресурсите; свързано с мощно развитие на корени и асимилираща фитомаса.
      • патиенти (издържливжци): понасят екстремни условия; задоволяват се с ограничени ресурс, използват трудно достъпни за другите растения ресурси, устойчиви са на стресови фактори
        • Екотопични патиенти: понасят абиотичен стрес
        • фитоцентични патиенти: понасят биотичен стрес
      • експлеренти: ниско конкурентно способни и неустойчиви към стресови ситуации; запълват незаети пространства и могат бързо да заемат освободени територии. Експлерентност е система от приспособления за бързо заемане на освободените места.
        • сукцесионни експлеренти: развиват се в първите сукцесионни етапи
        • сезонни и флуктуационни експлеренти: с най-голямо обилие при временно намаляване на конкуренцията от страна на виолентите и патиентите
        • дегресивни експлеренти: развиват се при нарушаване на растителното съобщество
      • Преходни групи: пионерните видове са експлеренти-патиент; сфагновият мъх е виолент-патиент ...
      • Аутекологичен и синекологичен оптимум
        • Аутекологичен оптимум: условия на средата при които видът има максимално развитие при отсъствие на конкуренти
        • Синекологичен оптимум: условия на средата при които видът има максимално развитие при присъствие на конкуренти
    • Конкуренти (K), стрестоленти (S) и рудерали (R): триъгълна система с трите типа в ъглите, лице разделено на 4 вторични типа: KS, KR, RS и KRS
  • Популационни фитоценотипове: обединяване на популациите на видовете със сходна роля във фитоценозите. Значение има ценопопулацията.
    • Класификация на Braun-Blanquet, Pavillard: едификатори (строители), консерватори (поддържащи), консолидатори (укрепващи), неутрални и деструктори (разрушаващи)
    • Класификация по Сукачов:
      • едификатори (строители). Доминанти - видове, госпостващи в средните етажи. Едификатори - доминанти, които определят особеностите на средата и участват с най-много биомаса и продукция.
        • аутохтонни (при отсъствие на външно влияние)
        • дегресивни (временни поради изменение на растителната покривка)
      • асектатори (с малко средообразуващо влияние)
      • аутохтонни (в състава на самобитната растителност)
        • едификаторофили (заселват се сред гъсти обраствания на едификатора, но могат и без него)
        • едификаторофоби (не понасят гъсти обраствания на едификатора)
      • адвентивни (донесени)
    • Класификация по Биков за доминантите според характера на вегетативното размножаване, гъстотата и свързаността на участъците, където расте доминантът, както и според привързаността на доминанта към различните слоеве на съобществото.
      • конектори: образуваи гъсто, свързани в едно цяло обрастване благодарение на вегетативното размножаване
      • патулектори: разположени нарядко но господстват благодарение на значителните им размери
      • дензектори: останалите доминанти
    • Класификация на Ниценк: на база признаци на доминантност, участие при изграждане на вертикалната структура на фитоценозите и обилие
      • доминанти-едификатори I ранг: видове господстващи в главния етаж и оказващи съществено въздействие на структурата и състава на фитоценозите, и на средата. Не винаги най-главният етаж е най-горният
      • доминанти-едификатори II ранг: видове от главния етаж слабо въздействащи на състава и структурата на фитоценозата и нейната среда.
      • доминанти субедификатори: на второстепенните етажи
      • доминанти неедификатори: доминират в основните етажи, но не определят тяхната структура, състав и фитосреда.
      • субдоминанти в пространството: доминанти неедификатори от второстепенните етажи
      • субдоминанти във времето: доминират в определени сезони, но не могат да са едификатори или субедификатори
      • спътници: срещат се в съобществата единично и разсеяно, не се пеоявяват като доминанти
  • Синтетични фитоценотипове: 
    • SL - екотопични патиенти: преживяват екотопичния стрес в условията на физични екстремуми - студ, засушаване ...
    • SK - фитоценотични патиенти; преживяват стрес под влияние на виолентите. съответстват на асектаторите по Сукачов
    • К - виоленти предизвикващи стрес при SK. съответстват на едификаторите по сукачов
    • R - типични експлеренти (сукцесионни и дегресионни по Работнов) - съществуват в съобществата за кратко, при влошаване на взаимоотношенията
    • RL - лъжливи експлеренти (сукцесионни и флуктуационни по Работнов). Постоянно присъстват като семена или вегетативни зачатъци, но се развиват при намаляване на влиянието на другите видове
  • Едификатори и доминанти в България: От общо 4400 вида висши растения в България, 21% (около 949 вида) са доминанти (15%) или едификатори (6%) - почти всички 15 вида голосеменни, 42% от едносемеделните и 24% от двусемеделните.  От 641 вида лишеи само 4 вида на места са едификатори и 10-15 вида са доминанти. От 637 вида мъхове 13 вида са едификатори и около 24 са доминанти (около 4%)
    От 51 вида папратови 4 вида са едификатори, 14 вида - доминанти (27%)
    Най-много са доминантите от многогодишните треви (51%)
Структура на фитоценозите
  • Вертикална структура (Етажност): Групиране на видовете във фитоценозата по височинни етажи. Броят на етажите зависи от биологичните особености на видовете и от околните условия. При надземните етажи основен фактор е светлината. Подземната етажност не е задължителна
    • Схващания при определяне на етажната структура
      • Включват се всички надземни части на растенията: етажите са включени един в друг
      • Разглеждат се като отделни фитоценотични хоризонти, в които е основната асимилираща фитомаса с преразпределящ ефект върху режимите на средата и така влияеща на разположената под нея асимилираща фитомаса
      • Не трябва да се включват видовете, а групи от индивиди. За етаж може да се говори само при формиране достатъчно склопени образувания.
      • При дифузно разпределение на индивидите от различни възрасти се оформят подетажи в основния етаж
      • При групово разпределение се формира мозаичен етаж
    • Типове етажи според динамиката им
      • Устойчиви
        • по години и сезони (иглолистни дървесни и храстови етажи)
        • само по години: Рязко променят склопеността и екологичната си роля в краяна вегетационния сезон (листопадни видове)
        • само по сезони: формирани от ефемери, ефемероиди, мъхове... съществуват само в малка част от вегетационния период
      • Неустйчиви
        • по сезони: видове способни да растат след дефолиация
        • по години: формират се само в определени години, напр. пустинни растения в дъждовния период
    • Хоризонти
      • Биоценотичен хоризонт: вертикално обособена и неразчленяваща се структурна част от биогеоценозата, еднородна по състав на биогеоценотичните компоненти и взаимовръзка между тях, еднородна по превръщането на веществата и енергията и различаваща се по тези признаци от съседните биогеоценотични хоризонти
      • Фитоценотичен хоризонт: компонент на биогеоценотичния хоризонт. В горските съобщества на умерените ширини - 4 хоризонта:
        1. корони на дърветата
        2. подкоронната част на стволовете, дървета от подраста с различна височина, храсти и консорти
        3. тревно-храстов (само храстов или само тревен): долните части на стъблата на дърветата и храстите, епифити и млади храсти и дървета
        4. припочвен: от мъхове и лишеи, стелещи се растения, долните части на високораслите растения, поници и млади растения
    • Синузий: част от фитоценозата, която обединява видове от един биологичен тип, с еднакви екологични изисквания. Етажите и синузиите не винаги съвпадат, етажът е по-широко понятие. Например в дървесния етаж може да има синузий от корони на дървета, епифитни лишеи, Viscum album ....
      • Постоянни: дървесен етаж в широколистните гори, мъх в иглолистните гори ...
      • Временни: ефемерни растения в пустините, хелиофилни растения в горите които изцъфтяват преди разлистването
      • Флуктуационни: възникват в достатъчно влажни години (пустинни едногодишни видове).
      • Главни (едификаторни) и второстепенни синузии
      • Екотопично и ценотично обусловени синузии:
        • екотопични: самостоятелни и зависят от екотопа
        • ценотични: тясно свързани с останалите типове и зависят от тях
    • Промени в етажноста
      • Инкубация в серийни фитоценози - увеличаване на броя на независимите етажи (синузиите) чрез сумиране и наслагване
      • Декумбация на етажите: намаляване броя на етажите
    • Консорциум: съвкупност организми, които се изхранващи се на база автотрофно растение (индивид или група)
      • детерминант на консорцията (централно ядро) - образуван от ценопопулация на фототрофен, неепифитен вид
      • консорти - организми, свързани топично и трофично към детерминанта, разположени в концентрични кръгове около детерминанта
        • първи кръг: в непосредствена връзка с автотрофите - трофично (напр. фитофаги), трофично и топично (напр. паразити и симбионти) и топично (епифити и животни, живеещи върху автотрофите)
        • втори кръг: използват организмите от I кръг., поява на копрофагия
  • Хоризонтална структура (Мозаичност): неравномерното разпределение на видовете във фитоценозата и оформянето на структурни образувания - микрогрупировки, ценоелементи, микрофитоценози, парцели ....; представлява специфично съчетание на микрогрупировки и микрофитоценози.
    • Микрогрупировка: най-малката неделима част; специфичен нееднороден състав.
      • основни: преобладават и определят облика на фитоценозата
      • допълващи: заемат относително неголеми площи
      • коренни: в ненарушени фитоценози
      • производни: в резултат на нарушения във фитоценозата
    • Микрофитоценоза: микрогрупировка в която са основните елементи на хоризонталната структура на дадена фитоценоза. 
    • Типове мозаичност:
      • Едафотопна
      • Фитогенна
        • Епизодична - от случайно разпределение на растителните зачатъци и преживяване на пониците
        • Ценобиотична: от взаимодействие на видовете във фитоценозата, вкл. формиране на нано- и микрорелеф
        • Клонова: възниква при вегетативно размножаване на някои видове
      • Зоогенна: от въздействие на зооелементи - формиране на микрорелеф, промени в средата....
      • Антропогенна
      • Екзогенна: от външни фктори (вятър, вода ...)
    • Фази на развитие на микрогрупировките
      • пионерна: внедряване на вида
      • построяване: увеличаване на участиети на вида
      • зрялост: максимално участие на вида, с максимално влияние върху средата
      • дегенерация

Литература
  1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. "Проф. М.Дринов", София.
  2. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.

Категория: учебници и учебни помагала | Добавено от: Kiril_Stoyanov (05.02.2013) | Автор: Кирил Стоянов W
Преглеждания: 2129 | Тагове: структура, фитоценоза, състав, ценопопулация | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg