Влияние на абиотичните фактори върху растенията - учебници и учебни помагала - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете сайта botanica.ovo.bg
Общо отговори: 349
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » учебници и учебни помагала


Влияние на абиотичните фактори върху растенията

Светлината като екологичен фактор

  • Степен на осветеност: Отношението на осветеността на местообитанието на едно растение (i) спрямо общата осветеност (j): L=i/j [%]
  • Предпазване от прекомерно осветяване
    • Насочване на листата с ръбовете към яркото осветление: Lactuca serriola, Iris pseudacorus
    • Мозаично разполагане на листата за избягване на засенчването: Hedera helix, Fagus, Ulmus, Carpinus ...
  • В зависимост от продължителността на огряване:
    • Растения на дългия ден (със северен произход); лен, овес, тимотейка
    • Растения на късия ден (с южен произход): соя, царвица, памук, сорго...
  • Хелиофити: Lopt ~= 100%. При засенчване обикновено загиват. В горите растат по склонове с южно изложение и по окрити припечни места: Tussilago farfara, Eroiphila verna, Sedum ..., Scilla bifolia, Galanthus nivalis ... - обитават горите, но се развиват преди разлистването на дърветата
    • Факултативни: Растат по-добре при определено засенчване
    • Облигатни: не издържат никакво засенчване. Lmax=100%
    • Lmin варира: Stipa pennata (70%), Sedum acre (48%), Salvia pratensis (30%), Dactylis glomerata (2.5%).
  • Сенкоиздържливи видове: растат при пълно осветление, но могат да растат по-добре при известно засенчване
  • Сциофити: характерни за горите: Oxalis acetosella, Allium ursinum. Не растат при пълна дневна светлина
    Corydalis cava: L=4 .. 80%
    Alliaria officinalis: L = 9 .. 33%
    Prenanthes purpurea: L = 5 .. 10%
    Потискат се от слънчевата светлина - ускорена транспирация, бавен синтез на хлорофил. При осветеност под 1% се развиват само хетеротрофни растения - Monotropa hypopitys, Neottia nidus-avis

Температурата като екологичен фактор

  • Климатични зони
    • Екваториална зона (с равномерно топла година)
    • Тропична зона (с дъждовен и засушлив период)
    • Субтропична (умерено топла) зона - зона на сухите тропици
    • Преходна зона със сезон на зимните дъждове - с горещо лято
    • Умерена зона, с летен максимум на валежите. В южното полукълбо не е изразена
    • Полярна (арктическа и антарктическа) зона: късо и студено лято, малко валежи, средните температури са под 0 градуса, в топлите месеци - под 10 градуса
  • Вертикални климатични пояси в планините

Водата като екологичен фактор

  • Хидрофити: при нормални условия растат във водата, при вкореняване на сушата корените се разпространяват в преовлажнената почва
    • Приспособления на хидрофитите
      • хлоропласти в епидермата
      • силно развити въздухоносни празнини и междуклетъчни пространства - до 70% от обема на растенията - олекват и могат да плуват.
      • хетерофилия: плаващите листа често се различават от подводните.
      • подводните листа са с тънка епидерма без кутикула и без устица, лесно пропускат водата
      • слабо развити механични тъкани
      • редуцирани корени.
      • поглъщане на водата от листната повърхност.
      • слабо развити проводящи тъкани.
      • преобладава вегетативното размножаване.
      • презимуващи пъпки на дъното - туриони.
      • слузна покривка - предпазва измиването на соли от клетките.
    • Подгрупи хидрофити
      • Плуващи по водната повърхност (несвързани с почвата): Lemna minor,Salvinia natans, Wolffia arrhiza
      • Потопени във водата: в добре аерирани и осветени водни пластове, бързо се разпространяват от водните течения: Lemna trisulca, Utricularia vulgaris
      • Потопени вкореняващи се: Vallisneria spiralis, Potamogeton spp.
      • Плуващи по повърхността, вкореняващи се. Отблускане на водата от листната повърхност (с восъчен слой), устица разположени по горната страна на листа: Nymphaea alba, Nuphar lutea, Potamogeton spp., Trapa natans
      • Излизащи над водната повърхност, вкоренени (хелофитни растения, "амфибии"). Растат на плитки места: Scirpus sylvaticus, Typha, Carex,Taxodium, Oryza sativa, Saggitaria saggitifolia, Alisma plantago-aquatica. Често се отнасят към хигрофитите.
  • Хигрофити: на местообитания със силно овлажняване, с висока влажност на въздуха и почвата - блата, брегове на реки и езера, влажни ливади и гори. Не понасят воден дефицит. Типични хигрофити - тревистите растения и епифитите в тропичните гори.
    • Белези на хигроморфност:
      • Добре развита система от междуклетъчни пространства в листата, стъблата и корените, свързано с пресищането с вода и недостига на въздух
      • Разполагане на корените в горните хоризонти на почвата, слабо разклонени, без власинки. Дихателни корени: Taxodium distichum
      • Листа с хигроморфна структура: Петурите са едри, клетките също. Рехав спонгиозен паренхим, Слабо развити епидерма и кутикулаСлабо развит палисаден паренхим или липсва. Винаги отворени устица (хидатоди).
    • Хигрофити от умерената зона
      • Тънколистни сенколюбиви хигрофити: във влажните сенчести гори, с висока влажност в приземния въздушен слой; бързо увяхват на слънчева светлина и при сух въздух: Chelidonium majus, Impatiens noli-tangere, Oxalis acetosella, Circea alpina, Phyllitis scolopendrium ... Изчезват при изсичане на гората.
      • Светлолюбиви хигрофити: На открити слънчеви места с постоянно влажен въздух и почва, или покрити с вода места: Caltha palustris, Comarum palustre, Menyanthes trifoliata, Lythrum salicaria, Typha, Sparganium, Glyceria, Cyperaceae, Juncaceae, Iris pseudacorus ...
        В страните с топъл климат: Oryza sativa, Cyperus papyrus, блатни Arecaceae
  • Мезофити: в умерени условия на овлажняване. Типични мезофити (Phleum, Trifolium pratense, ...), ксеромезофити (Poa pratensis, Тrifolium montanum, Galium verum ...), хигромезофити (Alopecurus pratensis, Beckmannia eruciformis) ...
    • Вечнозелени мезофити: във влажните тропични гори - предимно дървета и храсти; тропичните епифити са мезофити и хигромезофити
    • Зимнозелени дървесни мезофити: предимно в тропиците и субтропиците (тропофити), които изхвърлят листата си и изпадат в покой през сухия период
    • Лятнозелени дървесни мезофити: дървета и храсти от умерения пояс, които хвърлят листата и изпадат в покой през зимата
    • Лятнозелени тревисти многогодишни мезофити: тревисти растения в горите и ливадите - надземните части отмират през зимата, с изключение на възобновителните пъпки (хамефити и хемикриптофити)
    • Ефемери и ефемероиди: тревисти видове с много кратък период на вегетация (4-6 седмици) и продължителен период на покой; растения от полупустините и пустините. Раннопролетни растения от широколистните гори в умерения пояс.
      • Ефемери: едногодишни, преживяват само със семена (терофити)
      • Ефемероиди: многогодишни (криптофити)
  • Ксерофити: растения на сухите местообитания, способни да понасят продължително атмосферно и почвено засушаване, оставайки физиологично активни
    • Ксероморфна структура
      • Листа: твърди, плътни, кожести, с дебела кутикула, многослоен дебелостенен епидермис, голямо количество механични тъкани (при голяма загуба на вода не губят еластичността и тургора си)
      • Свиване на листата по дължината - прикриване на устичната им страна (Stipa)
      • Листни метаморфози: люспи, бодли - намаляват транспирационната повърхност
      • Дебел слой власинки (трихомна плъст)
      • Восъчен слой върху листата
      • Истински ксерофити: много устица и силно развит ксилем
      • Палисаден паренхим в 2 или повече реда; спонгиозен паренхим с малки клетки и междуклетъчни празнини
      • Високо осмотично налягане - до 100 атмосфери
      • Коренова система: силно развита, помага за увеличаване на поглъщането на почвената влага. При някои - от интензивен тип - много разклонения в малък обем почва
    • Групи ксерофити
      • Склерофити: Имат всички приспособления за максимално ограничаване на транспирацията, високо тургорно налягане на клетъчния сок (40-100 atm.), мощна коренова система, силно развита покривна и механична тъкан, твърди листа...
      • Еуксерофити (Същински ксерофити): Силно вълнесто окосмени (трихимна плъст) с ниска интензивност на транспирацията, интензивна плитка (50-60 cm) и силно разлконена коренова система. При засушаване силно намалят транспирацията. Добре понасят дълбокото обезводняване и прегряване на тъканите.
      • Хемиксерофити (полуксерофити): Дълбока коренова система до нивото на подпочвените води (дълбочина 5-6 m). Асимилиращи органи без характерно ксероморфно устройство. Транспирация с висока активност. Не понасят дълго обезводняване и високи температури.
      • Сукуленти: Многогодишни, със сочни месести стъбла или листа, със силно развит водоносен паренхим.
        • Листни сукуленти: Aloe, Agave, Sedum, Sempervivum
        • Стъблени сукуленти: Cactaceae, Euphorbiaceae, Adansonia
      • Наноксерофити (растения-възглавнички): склероморфен строеж, нарастват много бавно, със силно сближени възли. В планинските части на тропичните и субтропичните области.
      • Ксероморфни епифити: с приспособления за икономично изразходване на водата и нейното задържане; развиват се по други растения
      • Пойкилоксерофити: не могат да регулират водния си режим.. Повечето нямат устица. Отдават или поглъщат водата като физични тела и  транспирацията им е равна на просто изпарение. Издържат години засушаване. Изпадат в анабиоза при засушаване и се възстановяват след дъждовете: лишеи, мъхове, някои висши растения: Haberlea, Ramonda
      • Психрофити: в студени и влажни местообитания в северните ширини. Ксероморфни признаци. Предимно иглолистни (Picea, Pinus, Juniperus). Ксероморфна структура на листата: малка повърхност, дебел епидермис, дебела кутикула и восъчен налеп. Тук се отнасят и северните вечнозелени храстчета от ерикоиден тип (Empetrum nigrum)
      • Криофити: в студени и сухи местообитания (във високите планини), над 3000 m, в места с малко валежи, силни ветрове, резки колебания в температурата, разреден въздух и малко CO2. Често с форма на възглавнички: Gypsophila aretioides, Sibbaldia tetrandra ...)

Едафични (почвени) фактори

  • Общо богатство (запасеност) на почвата: N, P, K, Ca, Mg, S, Fe, Cu, Zn, B, Mb, ...
    • Еутрофни растения: на богати плодородни почви:
      Mercurialis perennis, Galium odoratum, Fraxinus excesior, Acer platanoides, Acer campestre, Quercus robur ...
    • Олиготрофни растения: на бедни почви: Calluna vulgaris, Pinus sylvestris
    • Мезотрофни растения: умерено взискателни - ливадни и горски видове
  • Механичен състав на почвите
    • Псамофити: по пясъчни местообитания. Силно развита коренова система - за дълбоко проникване и силно прикрепване. Силно намалена транспирация - редуцирани листа, фотосинтезиращи клонки, подепидермални безхлорофилни защитни клетки. Високо осмотично налягане на клетъчния сок.
      • С дребни листа: Tamarix ramosissima
      • С приспособления за анемохрория и бързо вегетативно размножаване: Eryngium maritimum
      • С бързо нарастващи коренища (Elytrigia elongata)
      • Ефемери и ефемероиди: Pancratium maritimum
    • Литофити: Обитават скали, камъни, каменисти сипеи. Цианобактерии (Nostoc), водорасли (Chlorella ...). Корести лишеи, след тях - листовидни лишеи - нарастват с 0.1 mm годишно, натрупват органичен слой за заселване на мъхове. Мъховете създават условия за заселване на висши растения.
    • Хазмофити (скални растения): растат в скални пукнатини върху минимално количество почвен субстрат: Saxifraga spp., Juniperus communis, Pinus sylvestris, Fagus spp. ... Типични форми: пълзящи, изкривени, джуджевидни. Плитка, но здрава и жилава коренова система
  • Реакция на почвения разтвор
    • Ацидофили: pH<6.7; Vaccinium myrtillus, Rumex aacetosella
    • Базофили: pH>7.0; Anemone sylvestris
    • Неутрофили: pH=(6.7;7.0); Festuca elatior, Trifolium montanum
    • Индиферентни: безразлични към киселинността, pH=(4;7) - Convallaria majalis
    • с 2 pH оптимума в зависимост от местообитанието
  • Съдържание на калций в почвата
    • Калций-постоянни: нуждаят се от варовикови субстрати
    • Калцифилни: предпочитат варовикови почви: Cypripedium calceolus, Anthyllis vulneraria, Anemone nemorosa, Medicago falcata, Echinops ritro, Ceterach officinarum, Fagus sylvatica, Fraxinus spp., Pinus heldreichii
    • Калцифобни: избягват варовити почви: Sphagnum spp., Polythrichum commune, Rumex acetosella, Calluna vulgaris, Vaccinium spp., Deschampsia flexuosa ...; Betula pendula, Aesculus hippocastanum, Castanea satia, Nardus stricta
    • Индиферентни
  • Съдържание на азот в почвата
    • Нитрофили: обикновено в места с органични отпадъци, в сечища и горски пожарища: Rubus idaeus, Sambucus racemosa, Humulus lupulus, Atropa bella-donna; Apiaceae
    • Рудерални нитрофили: Urtica dioica, Amaranthus retroflexus, Humulus lupulus, Helidonium majus, Hyosciamus niger
  • Засоляване на почвата. Токсични (лесно разтворими) соли: NaCl, MgCl2, CaCl2. Трудно разтворими соли: CaSO4, MgSO4
    • Халофити (халофили): Живеят при силно засоляване.
    • Халофоби (гликофити): Не понасят засоляване

Литература:

  1. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. "Проф. М.Дринов", София.
  2. Нинова, Д. 1995. Анатомия и морфология на растенията - 320 с.
  3. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.

 


Категория: учебници и учебни помагала | Добавено от: Kiril_Stoyanov (06.02.2013) | Автор: Кирил Стоянов W
Преглеждания: 2398 | Тагове: фитоценология, абиотични фактори | Рейтинг: 0.0/0
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg