Зоналност на растителната покривка - учебници и учебни помагала - учебни материали - Документи - Ботаника
Вече сме на нов адрес: www.botanica.gallery. We are moved to new location: www.botanica.gallery.
Хербариум SOA - Катедра Ботаника - Аграрен университет - Пловдив

Ботаника / хербариум SOA

оценете сайта botanica.ovo.bg
Общо отговори: 356
От януари 2017 се преустановяват регистрациите на нови потребители на този адрес. Сайтът е преместен на адрес www.botanica.gallery, където ще откриете много повече възможности.
Ако желаете, можете да се регистрирате в него от тук.
Препоръчваме на потребителите на сайта botanica.ovo.bg да си направят регистрация в новия сайт
www.botanica.gallery
Ще откриете над 1500 снимки на растения, жив персонален чат и възможности за добавяне на коментари. Ще имате личен профил със стена, на която да споделяте свои снимки или връзки към интересни публикации.
Главна » Статии » учебни материали » учебници и учебни помагала


Зоналност на растителната покривка
Флорен комплекс: съвкупност от видове, родове и семейства с обща история.

Флористично райониране
Разграничават се съподчинените единици: царство, област, провинция,  окръг и район.
  • Флористични царства включват ендемични семейства и родове.
  • Флористични окръзи и райони са свързани с ендемизъм на вътревидово ниво - подвидове и разновидности.
Флористични царства:
  • Холарктично: нетропичните части на Северното полукълбо.
  • Палеотропично: тропиците на Африка и Азия.
  • Неотропично: Средна и Южна Америка.
  • Австралийско: Австрия и Тасмания.
  • Капско: югозападната част на Африка.
  • Антарктично: най-южните части на Южна Америка, Нова Зеландия и много острови от Южния полярен кръг.
Основни фитогеографски елементи във флората на Европа: Арктични, Бореални, Средноевропейски,  Атлантически, Средиземноморски, Понтийски, Южносибирски, Трунаско - централноазиатски.

Класификация на растителността (по Быков)
  • Зонална: коренни или климаксни формации, обусловени от поясния климат, типично развити в равните части на терена
  • Екстразонална: формации от зонална растителност в други райони спрямо разглежданата територия, развити в различна степен при съответните екологични условия
  • Интразонална: формации, необразуващи самостоятелна зонална растителност, които се включват в основната зонална растителност повече или по-малко мозаично във връзка със специфични екологиччни условия
  • Азонална: растителни съобщества без самостоятелна зонална растителност, които се срещат в различни вариации във връзка със специфични екологични условия.
В България са представени всички тези категории

Зонална растителност
  • Горски зонални типове растителност (по Валтер, 1974)
    • Склерофилна горска растителност от средиземноморски тип:
      Силно деградирана поради хилядолетното антропогенно въздействие. По долината на Струма (от Кресненското дефиле на юг), на местата в южната част на Тракийската низина и по Черноморското крайбрежие. Състав: вечнозелени и други средиземноморски растения; субсредиземноморски и други видове.
      • Вечнозелени гори от Quercus coccifera /пърнар/: Малки площи в Струмската долина (Сливница, Каменица, Кулата, Ново Хотово) и Ю.Пирин (Калиманци, вр. Св.Илия), единиччни дървета в долината на Места, между Гърмен и Дебрен. Видове:
      • Съобщества от Juniperus excelsa /дървовидна хвойна/
        обилно  в Кресненското дефиле, ограничено край Кричим и Асеновград. Състав: Phylirea latifolia, Pistacia terebinthus, Juniperus oxycedrus, Colutea arborescens, Paliurus spina-christi, Jasminum fruticans, и средноевропейски видове.
      • Съобщества на Phylirea latifolia /грипа/. Малки площи в долината на Струма (Южно от Кресненското дефиле), по склоновете на Родопите (ю. от Харманли), в Странджа и по Южното Черноморие., до Южните склонове на Стара планина край Айтос. Преход между медитеранска и субмедитеранска горска растителност от зонален тип. 
      • Съобщества от Pistacia terebinthus /кукуч/ (псевдомаквис по български автори). Запазени на ограничени площи с южно изложение, по скалисти (често варовити) терени или на плитки ерозирали почви в Южна България (главно долините на Струма и Марица, на север до южните склонове на Стара планина (Сливен и Бургаско).
    • Листопадни широколистни гори на умерената зона
      • Листопадни гори от колхидско-средиземноморски тип. Представени на ограничена площ, (западна граница) в Странджа (и в турската и част). Най-старите запазени терциерни реликтни гори в България от Fagus orientalis /източен бук/. Съществуват поради приморския климат на умерено топлата зона, в която растат.
      • Ксеротермни листопадни гори от субсредиземноморски тип. Най-застъпеният наш тип гори в низините и ниските хълкмисти части и възвишения. На много места унищожени или силно деградирани от антропогенното влияние - обработваеми земи, издънкови гори или нови горски култури. Основни видове: Quercus pubescens, Q. frainetto, Q. cerris, Carpinus orientalis.
        • Съобщества на Quercus pubescens /космат дъб/
          Запазени разкъсани петна главно по южните склонове нсъс сухи канелени горски и хумусно-карбонатни плитки почви. Участват: Colutea arborescens, Coronilla emerus, Juniperus oxycedrus, Pyrus amygdaliformis, Syringa vulgaris, Paliurus spina-christi, Cotinus coggygria ...
          • От юг на север броят на субмедитеранските видове намалява. На скални терени и бедни почви: "Шибляци" - чисти насаждения от Carpinus orientalis или най-често съобщества от Juniperus oxycedrus, премесени с Paliurus spina-christi
          • Обширни площи смесени съобщества от Quercus frainetto и Q. cerris в Дунавската равнина, Лудогорието и Южна България - чисти гори или смсени с Carpinus orientalis, Quercus frainetto, Q. cerris и Fraxinus ornus ...
          • Дъбрави от Q. pedunculiflora /дръжкоцветен дъб/. деградирани от добива на дървесина. Остатъчни гори в низинните части на страната, на богати и влажнени почви. Състав: Acer tataricum, Fraxinus ornus, Ulmus foliacea... Тук спадат и дъбравите на Quercus longipes, Q. erucifolia. Q. brachyphylla и Q. virgiliana
          • Съобщества на Fraxinus ornus, заедно с Quercus pubescens, Jasminum fruticans, Coronilla emerus, Pyrus amygdaliformis на ограничени места, често след унищожаване на дъбови гори.
          • Към субмедитеранските съобщества не се отнасят: Juglans regia, Castanea sativa и Ficus carica. Липсват данни за съществуването им през плейстоцен и вероятно са подивели култури, както са групите от Cercis siliquastrum
        • Съобщества на Acer monspessulanum /маклен/: в Тракийската низина, полите на Родопите, Беласица, Струмска долина, на места в Предбалкана и Стара планина. Обикновено на варовик между 100 и 600 m, рядко до 1100 m. Макленът е монодоминант или примесен с Carpinus orientalis, Fraxinus ornus, Acer campestre, Quercus pubescens, Syringa vulgaris, Cotinus coggygria ...
        • Съобщества от Syringa vulgaris /люляк/: първични (само по варовик) или вторични след изсичане на гори от Quercus pubescens, Q. cerris, Q. frainetto, ... в низините и предпланините. Примесени с Berberis vulgaris, Crataegus monogyna, Ligustrum vulgare ...
        • Съобщества от Cotinus coggygria /смрадлика/: първично на варовик и вторично, наред с Q. pubescens, Carpinus orientalis, Juniperus communis ...
        • Съобщества на Rhus coriaria /дъбилен шмак/: на ограничени площи по Черноморието, Струмската долина, Южен Пирин и Източни Родопи
        • Съобщества от Ostrya carpinifolia /воден габър/: Чисти насаждения или съвместно с Quercus frainetto, Q. cerris, Tilia spp. и др. В долините на Струма и Места, Славянка и Родопите, полите на Рила, на места в Западна България, Средна Стара планина и др.
        • Гори от Aesculus hippocastanum /конски кестен/: Реликтни терциерни съобщества. Малки площи в Предбалкан - по Дервишка река край Преслав и на отделни петна в съседни части на Източна Стара планина, и в рефугиуми в Западна Стара планина, наред със съобщества на Ramonda serbica. Участват: Tilia tomentosa, Fagus orientalis, Ulmus glabra, Acer platanoides, Carpinus betulus.
      • Мезофилни листопадни гори от средноевропейски тип
        • Естествени букови гори от Fagus sylvatica и F. orientalis: средноевропейски тип зонални широколистни гори, най-ограничени.
        • Малки петна в Северозападна България (Видинско), по-обширни масиви в Шуменско; в Пртедбалкана, на малки височини.
        • Участие на бука в мезофилни дъбови или смесени широколистни гори  в Североизточна и Югоизточна България
        • Съобщества от Carpinus betulus /обикновен габър/: монодоминантни, по-рядко придружени от липи, брястове и обикновен горун (или в преход с бук). Характерно пролетно обилие (над 11% от видовете) на ефемероидни геофити. Първични и вторични (след гола сеч на бук)
        • Съобщества на Quercus dalechampii, Fraxinus oxycarpa и Ulmus minor - по влажни алувиални почви, или на място на изсечени дъбрави - широко застъпени
        • Съобщества на Acer campestre и Acer tataricum, с участие на Tilia platyphyllos, T. tomentosa, T. cordata, Sorbus domestica, Pyrus communis, Crataegus monogyna, Malus sylvestris и др. - широко застъпени
        • Тревна покривка: мезофити и сциофити: Arum maculatum, Polygonatum officinale, Lilium martagon, Ficaria verna, Sanicula europaea, Convallaria majalis, Ajuga genevensis ...
        • медитерански видове (и в Северна България): Tamus communis, Scilla bifolia, Potentilla micrantha
  • Тревни съобщества
    • Зонални тревни съобщества. Появяват се при липса на възможност за разювитие на горска растителност. На обширни площи в Източна Европа се наричат степи, като крайната югозападна част граничи с територии от България - Части на Дунавската равнина и Южна Добруджа. Нашите съобщества се явяват като преходни с източноевропейските лесостепи.
    • Незонални тревни събщества - ливадни и пасищни
      • Първични незонални тревни съобщества (амфиценози). Ефемерни тревни съобщества: характерни за Южна България. Най-типични в Струмската долина и Тракийската низина. Житни: Haynaldia villosa, Milium vernale, Vulpia myurus, Psilurus aristatus, Aira capilaris, Nardurus ciliatus, Molineria minuta и Hordeum hystrix, наред с ефемероиди, като Poa bulbosa и Hordeum bulbosum.
        • Едногодишни видове в разнотревието: Trifolium hirtum, T. nigrescens, T. subterraneum, наред с други ксерофити терофити. По-малко са геофитите и хемикриптофитите.
        • В преовлажнени терени: Glyceria aquatica, Scirpus silvaticus, S. triqueter, Molinia coerulea, Poa palustris, P. silvicola, Holcus mollis, Alopecurus pratensis, Festuca elatior, Agropyron repens, Hordeum secalinum, Agrostis alba ...
        • Крайморски пясъци: псамофити - Amophila arenaria, Leymus racemosus и Festuca vaginata, изолирано Erianthus ravenae; с разнотревие от Coryspermum nitidum, Lepidotrichum uechtrizianum, Centaurea arenaria, Eryngium maritimum, Silene thimifolia, Galilea mucronata, Artemisia campestris, Peucedanum arenarium, Medicago marina, Euphorbia peplis, E. paralias, Plantago indica, Linum tauricum, Carex colchica, Lactuca tatarica, Pancratium maritimum (ограничено южно от Созопол), ... Вторично проникват от съседни тревни съобщества Bromus tinctorius, Cynodon dactylon, Stipa capillata, Poa bulbosa, Teucrium polium, Medicago minima ... - от антропогенно нарушаване, водещо до рудерализация и деградация.
      • Преходни незонални тревни съобщества: Чест компонент в тревните синузии в зоналната дървесна растителност е Agrostis capillaris, вторично разрастват при изсичане или унищожаване на горските ценози. 
      • Вторични незонални тревни съобщества
        Развиват се на мест на унищожени гори или изоставени обработваеми земи.
        • Във влажни почви на места на унищожени дъбрави: формации от Poa sylvicola, P. palustris, Agrostis canina, Alopecurus pratensis, на полувлажни - Agrostis capillaris, рядко и Festuca fallax, на сухи почви - Chrysopogon gryllus и Festuca pseudovina, или Koeleria.
        • Шибляци (унищожени дъбрави) - храсталаци от Paliurus spina-christi, Carpinus orientalis, Cotinus coggygria и Juniperus: с формирането им противоерозионната функция рязко спада и се развиват съобщества на Chrysopogon gryllus, Botriochloa ischaemum, Poa bulbosa.
        • На заравнени места се запазват съобщества на райграс и троскот, в тях проникват ксерофити и ефемери: Plantago, Filago, Polygonum, Polycnemum, Scleranthus, Draba, Cerastium ...
        • По наклонени терени, при интензивна  паша, утъпкване и ерозия: съобщества на Botriochloa ischaemum, наред с Cynodon dactylon и нарастващо участие на разнотревие, особено терофити.
        • Ползването на съобщества от Poa, Agrostis и Chrysopogon gryllus за сенокос (особено при обилие на бобови в разнотревието) води до промени от които става възможна само пашата - увеличаване на пасищни плевели: Eryngium, Cirsium, Euphorbia, Echium, Verbascum, Colchicum, Carduus, Rhinanthus, Lepidium... Следва ксерофитизация.
          Методи за възвръщане към по-влаголюбиви и ценни видове: разораване на пасищата, залесяване, терасиране, подсяване, наторяване.
        • При ксерофитизация се създават условия за остепяване на тревните съобщества - проникване на степни видове във вторичните съобщества. Някои автори определят такива съобщества като степна растителност, но тук има съвсем различни зонални типове.
        • Благоприятни по отношение на влагата са условията на развитие на тревни съобщества в границите на мезофилните дъбови и букови гори в планините - планински ливади и пасища: Agrostis capillaris, A. canina, Festuca fallax, F. elatior, F. spadicea, F. poaeformis, Briza media, Anthoxаnthum odoratum, Cynosurus cristatus, Poa sylvicola, Poa pratensis; съобществата се характеризират с голямо участие на Trifolium и други бобови и голямо разнообразие в разнотревието.
        • На места с повишена влажност: масово развитие на Deschapmsia caespitosa; при утъпкване и прекомерна паша - Nardus stricta; при нарастваща влажност: Carex, Heleocharis, Eriophorum
        • Картълови високопланински пасища - от прекомерна паша
Интразонална растителност
  • Най-добре представена от крайречните гори.
  • Гори от Platanus orientalis: чисти съобщества или примесени с Populus, Salix alba и Alnus glutinosa; в Източни и Средни Родопи, в долините на Струма и Места
  • Лонгозни гори: по теченията на Камчия и Ропотамо, в по-слаба степен в малки реки вливащи се в Черно море и по средното течение на Тунджа: Fraxinus oxycarpa, Quercus pedunculiflora, Ulmus minor, Populis alba, P. nigra; обилие от лиани: Smilax excelsa, Vitis vinifera, Periploca graeca, Humulus lupulus, Clematis vitalba, Hedera helix; подлес от Crataegus.
Азонална растителност
Най-типична в сладководни езера, мочури и блата във вътрешността, по наноси на реки, в черноморски езера и блата, по засолени глини и пясъци край морето и вътрешността на страната, в морския литорал.
  • Открити сладководни площи: Wolffia arhiza, Lemna minor, L. trisulca, L. gibba, Spirodela polyrhhiza, Salvinia natans, Trapa natans. Прикрепени към дъното: Nymphaea alba, Nuphar lutea, Myriophyllum verticillatum, Ceratophyllum demersum, и видове от Potamogeton, Nymphoides, Hydrocharis, Callitriche.
  • По бреговете на езерата, блатата и морето: Phragmites australis, Typha spp., Schenoplectus lacustris, Digraphis arundinacea, Glyceria aquatica, Carex rostrata, Heleocharis, Sparganium spp., Juncus maritimus, Stratiotes aloides, Butomus umbellatus.
  • В литоралните морски води: Rupia maritima, Zostera spp. и водораслите Chara, Ulva, Cistoseira...
  • По засолени глини и пясъци: Salicornia eurropaea, Camphrosoma monspeliaca, Atropis convoluta, Euloropus littoralis, Statice latifolia, Artemisia spp., Lactuca tatarica, Salsola soda, Cakile maritima, Halimione portulacoides, Atriplex tatarica, Atriplex hastata, Bassia hirsuta ...
  • Растителни групи от антропохорни и антропофитни растителни видове: бурени, плевели, рудерали (селища, пътища, линии), агроценози.

Литература
  1. Бондев И. 1991. Растителността в България - карта 1:600000 с обяснителен текст. Унив. Изд. "Св. Климент Охридски", София.
  2. Груев Б. & Кузманов Б. 1994. Обща биогеография. Изд. "Св. Климент Охридски", София
  3. Любенова М. 2004. Фитоекология. Акад. изд. "Проф. М.Дринов", София.
  4. Попова М., Чешмеджиев И. & Стойчев Г. 1992. Ръководство за учебна практика по ботаника. Земиздат, София.

Стоянов, К. 2013. Лекционни записки по фитоценология. botanica.ovo.bg
(cc) цитирането е задължително. 13.03.2013


Категория: учебници и учебни помагала | Добавено от: Kiril_Stoyanov (13.03.2013) | Автор: Кирил Стоянов W
Преглеждания: 1874 | Рейтинг: 5.0/1
Общо коментари: 0
Име *:
Email:
Код *:

коментарите на български с латиница се изтриват без да се четат

конспекти Ботаника 1 [5]
изпитни конспекти и програми на лекциите по Анатомия и морфология на растенията
учебници и учебни помагала [17]
реферати [13]
конспекти Ботаника 2 [6]
конспекти и материали от лекции по Систематика на растенията (Ботаника 2)
конспекти [0]
други конспекти
профили на растения [2]
снимки и описания на избрани видове
(печат|print)
споделете в социалните мрежи


Общо онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0
Хостнат от
ovo.bg